“Мадам В” се разконспирира сама. Ще се отърве ли в. “Труд” от нея или ще затънат заедно?
26 Март 2010
Ахмед Доган написа “Писмо до Мадам В”, в което я обвинява в корупция, шантаж, търговия с влияние (виж го тук). Който чете редовно в. “Труд”, се сети коя е В – Валерия Велева, водеща журналистка от вестника. Но чисто юридически Доган е изряден – никой не може да го осъди, защото писмото не е насочено срещу конкретен човек.
Валерия Велева обаче се разконспирира шумно, като се яви в една сутрин по две телевизии (БНТ и Нова ТВ) и заплаши, че ще съди Доган.
Реакцията на Велева на първо четене издава юридическа и професионална неграмотност. Тя не знае, че за обръщението “Мадам В” не може да го осъди. А като журналист би трябвало да знае. Оказва се, че Доган е по-компетентен от нея. Но има и друго обяснение – Велева разбира, че не може да го осъди, но реагира така, защото няма изход – хуква като хлебарка право срещу него, след като той е запалил лампата.
Клевети ли Доган? Той ли хвърля петно върху журналистите или Валерия Велева? Взимала ли е тя пари? Ясно е само, че досега го е подкрепяла и обръщането й на 180 градуса не звучи никак чистоплътно, дори да не е взимала. Затова възмущението на Доган изглежда искрено.
Който чете редовно “Труд”, сигурно е забелязал, че Велева и вестникът години наред се отнасяха с Доган като с покойник – за него или добро, или нищо. И сега изведнъж Велева, която е демонстрирала в миналото, че е близка с него, че той й се доверява, пише статия “Парите повличат Доган и ДПС”, в която го рисува с най-черни краски. Не случайно някои колеги се възмутиха от това обръщане на палачинката (виж тук).
Доган отвръща на “Мадам В” с въпрос – “Защото не ти плащаме, нали?” И пояснява, че тя е “подновила” офертата си да бъде таен P.R. на ДПС, което Доган определя като “възнаграждение за “добър тон” в нейните писания. И допълва, че тя не е изключение в това отношение. На Доган ли да вярваш, или на нея?
В българската журналистика се размириса. Логично. Както и друг път сме писали в e-vestnik, в такава корумпирана държава, са залавяни корумпирани лекари, чиновници, учители и т. н. А журналисти? Те са чисти като сълзица?
Давали сме тук и примери за журналистика, от която да ти се доповръща (виж тук).
Няма кой да убеди обществото, че няма корумпирани журналисти. Кой ще повярва на Велева, особено като вижда писанията й преди, и писанията й сега?
Авторитетът на в. “Труд”, който и без друго е паднал през годините, е ударен сериозно. В други страни от такива ситуации се излиза с оставка. Което е равнозначно Велева да си признае вината. Това означава да повлече и главния редактор Тошо Тошев, чиято фаворитка е.
Отговорът на Велева показва, че тя тръгва на всеоръжие да се брани, а след нея ще тръгнат да я бранят и други вестници, които имат гузна съвест, но трябва да запязят статуквото. Шоуто тепърва започва.
Велева е основен политически наблюдател на “Труд”, с претенции да е “морален рупор”, както казва Доган. А писанията й са лицемерни, фалшиви и на моменти отвращаващи. Кога ще дойде краят на тази менте-журналистика? Велева е носител на менте-награда “Черноризец Храбър” – менте, именно защото е компрометирана от такива като нея и начина си на раздаване. И от Тошо Тошев, който създаде наградата и се пазари с другите издатели, за да я връчват на такива като Велева.
e-vestnik
Няма коментари:
Публикуване на коментар