Кадър от телевизионния канал France 2 с момент от фиктивното шоу "Екстремна зона".
Филмът, включен в програмата за сряда вечерта, разказва за измислено от продуцентите фиктивно шоу "Екстремна зона" (Zone Xtreme), в което участниците пускат ток с все по-голяма сила на човек, вързан на електрически стол, когато той даде грешен отговор на въпрос.
При обяснение, че организаторите отговарят за всичко, подканвани от популярната водеща и окуражавани от публиката в студиото, 81% от играчите стигат до края и пускат смъртоносен импулс от 420 волта.
В действителност ''Le Jeu de la Mort'' (Игра на смърт) повтаря прочутия експеримент в Йейлския университет от 60-те години на психолога Станли Милграм. Тогава 62% от студентите, за действията на които отговорност поема преподавателят, "убиват" човека, гърчещ се на електрическия стол, без да знаят, че той е актьор. Опитът му е искал да демонстрира част от логиката зад Холокоста, когато много хора за извършвали нечовешки неща, убедени, че са освободени от отговорност.
В епохата на телевизията и риалити шоу програмите границата между реалност и измислица е дотолкова размита, че около 70% от участниците във френския експеримент поне веднъж са избухвали в смях, докато са предприемали действия, за които знаят, че ще причинят болка.
Едва 19% са спрели навреме.
В експеримента участвали 69 души, смятащи че това е пилотен проект за шоу програма. Едната част задавали въпроси, а друга - сядали на електрическия стол в "камера за екзекуции". Лицата и фамилиите на първите не се показват, а вторите всъщност са актьори, обучени да имитират страдание. При погрешен отговор задаващите са свободни да натиснат лост с все по-силен ток.
По сценарий отговарящият започва да се моли "Господин продуцент, измъкнете ме оттук, моля ви! Не искам повече да играя!", но това очевидно се е оказало недостатъчно за повечето питащи да спрат "мъчението".
Актьори, представени на участниците в експеримента на France 2 като техни колеги-играчи, имитират страдания и болка, вързани за електрически стол в "камера за екзекуции".
В началото на документалния филм има надпис "Това, което ще видите, е изключително жестоко. Но все пак това е само телевизия".
"Това е разказ повече за властта, отколкото за индивида. Когато човек е сам, лице в лице с някой, злоупотребяващ с властта им, те се поддават на пълна манипулация. Факт е, че в телевизионна игра дори когато партньорът ти крещи и те моли да спреш, те продължават да си мислят, че всичко е наужким", обяснява пред Ройтерс продуцентът Кристоф Ник.
"Би трябвало да се замислим за за нещо повече от подчинението и властта, трябва да се замислим за силата на една система, на една глобална система, каквато е телевизията. Знам, че тя е власт, всички го знаем, но на теория. Затова се запитах "Толкова ли е силна, че да ни превърне в потенциални палачи?" Хората никога не биха се подчинявали до такава степен, ако не й вярваха. Казват си "Телевизията знае какво прави". В токшоу и риалити програмите карат хората да се разголват, да говорят пред камерата за сексуалните си проблеми. Изправени пред ексхибиционисти, зрителите се превърнаха във воайори", коментира Кристоф Ник.
дневник
Няма коментари:
Публикуване на коментар