Цветанка Ризова е най-големият медиен злодей

Цецка Ризова с тези устнички изглежда винаги като цунала БУРИЯТА !

Цветанка Ризова – Алисия на българската журналистика

13.03.2011 г.

Тома Биков

„Запазената марка на предаването е разговор "на четири очи", в който се обсъждат актуалните теми и проблеми, основните събития от вътрешния и външния политически и културен живот, социални и религиозни проблеми. Сред събеседниците на Цветанка Ризова са представители на политическия, културен и обществен живот, интелектуалци, духовни лица, хора на изкуството“. Така е представено предаването „На четири очи“ в сайта на Нова телевизия. Ако човек не е гледал предаванията на Цветанка Ризова, вероятно би си помислил, че става въпрос за нещо сериозно. Ако ги е гледал, със сигурност е разбрал, че драмата между чалга певицата Алисия и футболиста Валери Божинов е доста тежка, а попфолк изпълнителката Анелия е много борбена и бързо е преодоляла развода си с кръчмаря Коко Динев...

Разговорите между Цветанка Ризова и чалгаджийките, които вероятно водещата слага в графата „интелектуалци“ или „хора на изкуството“, са дискретно озвучавани от кючеци. Изобщо в неделя вечер Нова телевизия ни дава възможност да разберем какво се случва в главите на представителите на чалга елита, а Цветанка Ризова така се вживява в разговорите, че почти не се различава от гостите си. Ако предаването „На четири очи“ се излъчваше по някоя от чалгаджийските телевизии или пък нямаше претенцията да е трибуна за обсъждане на „актуални теми и проблеми, основни събития от вътрешния и външния политически и културен живот, социални и религиозни проблеми“, то със сигурност нямаше да бъде обект на този коментар. Проблемът обаче е, че Цветанка Ризова се преживява като водещ на публицистично предаване, а оттам чалгата бива представена като публицистика.

Гостуванията на Алисия, Анелия и останалите попфолк икони са само симптом на нещо много по-сериозно.

Големият пробем на Цветанка Ризова е, че разговорите й с певиците почти по нищо не се различават от разговорите й с десетимата политици, които се въртят в предаването й от няколко години насам. И в двата случая става въпрос за журналистическа чалга и съзнателен опит да бъде втълпено на зрителите, че Алисия и Анелия са хора на изкуството, а Бойко Борисов или Цветан Цветанов – истински държавни мъже, които нямат алтернатива.

Ризова поставя раздялата на Алисия с футболиста Божинов на една и съща плоскост с имотните скандали на Цветан Цветанов и политическите намерения на Бойко Борисов, Волен Сидеров, Сергей Станишев или Иван Костов. Разбира се, ако в България имаше сериозна медийна и политическа среда, Ризова никога нямаше да може да посрещне в студиото си високопоставен политик, който да започне да разговаря с нея за бюджета или за реформата в съдебната система. В ненормалната българска среда обаче Цветанка Ризова се вписва идеално като политически журналист и автор и водещ на публицистично предаване.

„Водещата Цветанка Ризова ще разговаря с минстър-председателя Бойко Борисов по всички теми, които разтърсиха държавата през последните дни“. Такава заявка прочетохме на сайта на Нова телевизия преди последното гостуване на Бойко Борисов в предаването на „Четири очи“. След това изгледахме едночасова реч на премиера пред вечно учудения поглед на Ризова, която почти се извиняваше, когато се включваше с някой друг банален въпрос, за да отчете присъствието си.

Същата сцена наблюдавахме при многократните гостувания на вътрешния министър Цветанов, който дори поплака на рамото на водещата, след като се разбра, че не може да обясни как е успял да натрупа завидното си имотно състояние. Добре е да си спомним, че когато избухна скандалът с имотите му, Цветанов избра да даде първото си обяснение именно в „На четири очи“, а по време на драматичния разговор Ризова му зададе убийствения въпрос: „Усещам някаква невероятна решителност у вас и се чудя кое ви дава тази сила да сте толкова решителен – защото нямате ход назад или защото сте уверен във всичко, което правите?“.

Този въпрос е образ на българската преходна журналистика, която в повечето от случаите е много по-долнопробна от песните на Алисия и Анелия. Журналистиката, която повече от 20 години избягва да зададе най-важните въпроси и да принуди политиците да дават ясни и точни отговори. И когато въпросите на обществото по отношение на управляващите станат толкова големи, че не могат да бъдат пропуснати, стожерите на този тип журналистика започват да канят в „публицистичните“ си предавания певици и да водят с тях разговори по посока на луната.

Докато страната се тресе от политически скандали, цените на храните растат главоломно, икономиката се срива, вътрешният министър лъже, че Германия ще подкрепи България за членството й в Шенген, а от германското вътрешно министерство го опровергават, в „публицистичното“ си предаване Цветанка Ризова пита Анелия как едновременно успява да поддържа фигурата си и да пее по цяла нощ по кръчмите.

Не си мислете, че това е обикновена неадекватност. Този стил на „пропускане“ на важните въпроси съществува от зората на българската демокрация. Когато след падането на комунизма българските граждани влагаха малкото си спестявания в пирамиди, а банките раздаваха куфарчета с пари под формата на необезпечени кредити, българската журналистика в лицето на единственото по това време телевизионно политическо предаване „Панорама“ омайваше зрителите си с блудкави интервюта, в които тогавашните управляващи обясняваха как всичко ще се оправи и как нещата започват да вървят напред. Водещият Гарелов пък слушаше и избягваше да задава уточняващи въпроси. След това нещата така бързо се срутиха, че по-голямата част от зрителите на „Панорама“ така и не успяха да разберат кой и как ги ограби. Днес Лора Крумова кани в предаването си по bTV изпаднали бивши „фараони“ и бивши политици от онези времена и им задава въпроси, които трябваше да им се задават преди 15 години. По тази логика ще чакаме през 2025 година от ефира на някоя национална телевизия Лора Крумова или някоя друга „сериозна“ журналистка да попита някой от днешните управляващи кой и как е покровителствал контрабандата през 2010 г., можело ли е тя да съществува без политическа протекция и кой е истинският виновник за настоящия крах на българската икономика...

Официозната българска журналистика носи поне половината от вината за несполучливия български преход, защото задава истинските въпроси с 15–20 години закъснение. Това е долнопробна чалга, която се наложи като официален медиен стил и днес се лее от ефира на повечето телевизии. Шумът на тази чалга става все по-силен и все по-мощно заглушава плахите опити в публичното пространство да се каже нещо смислено. Не искам да кажа, че Цветанка Ризова е най-големият медиен злодей. Тя е една обикновена Алисия на българската „сериозна журналистика“, която ще се кипри още дълго на телевизионния екран и ще се опитва да ни убеди, че всичко, което се случва в тази страна, е нормално и няма смисъл да мечтаем за друг сценарий.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия".

гласове / Mass media