(МАСОНИ И ЛОЖИ В БЪЛГАРИЯ-II. ВЕЛИКА ЛОЖА на старите, свободни и признати зидари на България -

8. Недялко Йорданов - писател, поет. (Доста учудващо, но именно заради неговите писания освободиха Даниела Терзийска, обвинена в убииството на собственото си дете, всъшност жертва на ДС, с цел запазване кабинета на мургавия вожд Иван Костов.);»>

Георги Ифандиев :**Бащата на партийния поет Недялко Йорданов е виден болшевишки деец, похарчен от своите.**Така по-рано бургаският „партиен славей” ползва привилегиите като син на активен борец против фашизма и капитализма. А след промените зае позата на човек с „ограбено детство”, чийто татко е ликвидиран от „мръсните” комунисти. По силата на някаква странна амнезия, като доста болшевики, стихоплетецът Недялко Йорданов също забравя собственото си активно членство в БКП. Както отказва да си спомни постовете, с които партията го е удостоила.

Запознати бургазлии нашепват, че по едно време е съвместявал пет наведнъж и всеки със солидна заплата. Захвърлил червения партиен билет в „тоталитарното минало”, авторът на партизанския opus communisticus „Любов необяснима” бърза да се нареди сред „демократите”. Déjà vu, както биха казали нашенци, живеещи в парижката селищна система – нещо вече виждано, познато. Ето какво му е написал един негов бивш съидейник и приятел, настоящият националкомунист, главният редактор на в. „Нова зора” Минчо Минчев:[16]

„Размислям се обаче над един удивителен факт. Веднага след 10 ноември 1989 г. от любимец на властта, ти, драги Недялко, оглави „хвърковатата чета на Андрей [Луканов]” – нали така наричаха АСО? Изяви се като главен критик на тоталитарния режим и като една от емблематичните „жертви” лично на Тодор Живков. Както се казва, ти стана барабанчик в похода на Горбачовско-Лукановската перестройка на БКП и България… По същото време заедно с убедения комунист-реформатор Стефан Цанев, струва ми се, прихванахте особен перестроечен вирус, заболяхте от пълна загуба на паметта за това какво сте писали и отстоявали като поетична позиция и манифестна същност. Обявихте се за либерали демократи, станахте трубадури на синята идея, активисти на промяната, която крачеше с широки крачки към… пропастта.

И все пак се налагат редица въпроси: поради какви причини ти, поета с партиен корен и героична партийна биография, ти, поправилия се блуден син на БКП и БСП, успя да станеш любимец на официалните идеологически институции, на правилните многотиражни издания.) ;»>

(Недялко Йорданов се репчи на премиера-16.02.11,Открито писмо до премиера: Ще промените ли своята политика? ;»>

Георги Ифандиев за Недялко Йорданов: „момче на всички времена”)

……………………………………………………………………………………………………
Синове:Недялко Недялков:собственик на Агенция Пик .
Недялко Недялков ( Георги Ифандиев: Недялко Недялков, който благодарение на своя баща,Недялко Йорданов,комунистически поет и на изумителния си „талант” отговаряше за… попфолка в откраднатия от Тошко Тошев и сие бивш общонароден, пардон – профсъюзен, вестник „Труд”;»>
Шеф на издателска къща “Ню медиа груп” и “Милениум”;»>
23 Юни 2011, Четвъртък -Недялко Недялков продаде своя дял от вестник „Уикенд”и го напусна, за да направи друг – „Ретро”. Сега, от началото на юли, той и новите собственици на „24 часа” и „Труд” – Любомир Павлов и Огнян Донев - стартират нов всекидневник – „България днес”;»>
в. „Ретро” на Недялко Недялков,изданието открито укорява правителството и министрите, които не заслужават да са във властта,„Ретро” особено нашумя и покрай порнографския скандал с Кеворк Кеворкян,Издателят Недялко Недялков изкара на светло порноафера с бившия агент на ДС, станала причина за последвалата война между двамата.;»>

кеворк кеворкян: синът на недялко йорданов ме измами! ;»>

ИСТИНАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА В. “УИКЕНД”;»>

Понеделник, 23 Август 2010-През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник „Уикенд”. Той го напусна, когато 75% от дяловете бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Но и до сега не признава за финансовото си участие в ”Галерия”.;»>

2012-09-18 - Гонят Недялко Недялков от “България днес”;»>

Георги Ифандиев: И как се случи така, че синът на Недялко Йорданов се нае с осъществяването на най-жълтия вестник у нас? Отделно от това този въпрос има и подвъпрос. На колко възлиза реализацията на подобен проект?… И как така, ти, Недялко Йорданов, си предпочитаният поет в коридорите на „Позитано”, а синът ти Недялко Недялков, като директор на в. “Уикенд”, заедно с Люба Кулезич, дъщерята на Титовия партизанин Кулезич,[18] сваля всяка седмица от власт и Георги Първанов, и Сергей Станишев, и все в услуга на Бойко Борисов.);

……………………………………………………………………………………………………
Асен Йорданов (съсобственик на сайта “Бивол”);»>

В.”Сега”,12 Юни 2002 - Син на поета Недялко Йорданов - Асен Йордановстава младежки лидер на НДСВ в Бургас !;»>

Наградата Leipzig Media Award беше връчена на Асен Йорданов в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
“България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.”
Това е заявил Асен Йорданов на пресконференцията след награждаването си. И допълва: “Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти.”
»>
ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ Е СЪБРАНА ОТ ИНТЕРНЕТ !

http://bg-mass-media.tumblr.com/post/42652525880

„Работата на журналиста е да изрича 100%-ви лъжи, да изопачава, клевети и ласкае под краката на Мамон и да продава страната и народа си за своя хляб. Вие го знаете, аз също го зная. Що за глупост е да вдигаме тост за независимата преса? Ние сме оръдия и васали на богаташите зад сцената. Те дърпат конците и НИЕ ТАНЦУВАМЕ.” – Джон Суинтън, бивш началник на отдел „Личен състав” на вестник New York Times в обръщение към свои колеги журналисти

Всички медии са негативни, лъжливи и неблагонадеждни. Когато получите някаква информация от телевизията, радиото, вестниците, списанията, училището или правителството, за това какво се случва по света, бъдете сигурни, че истината е противоположна на тази информация. Всички журналисти трябва да подпишат следната клетвена декларация: „Поемайки пълна търговска отговорност, аз заявявам, че това което твърдя е вярно – цялата и неподвеждаща истина”. Но защо да не разрешим на медиите да продължат да проституират, знаейки че това е единственото нещо което вършат? Такава им е природата. Нашето его харесва медиите; те са олицетворение на страха, който ни мотивира. Знаейки това можем да изберем да не се влияем от тях. Трябва да сте наясно, че повечето медии се контролират от няколко души. Бъдете проницателни. Защо ни се предлага тази информация? Каква е истинската цел? Дали това не е класически пример, на проблем-реакция-решение? Дали те не създават проблем, за да реагираме и търсим начини за решаването му и след това да ни предложат своето решение? „Решението” е това, което те първоначално са искали.Мери Елизабет Крофт

петък, 26 март 2010 г.

ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА И ВЕСТНИК "ТРУД" ! / Отворено писмо на Ахмед Доган до Валерия Велева !

Доган: Мадам В., накрая всеки трябва да си плати сметката* !

25-03-2010

Браво, Мадам В!

Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си „моралният стожер” на обществото, за каквато се представяш. Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за „добрия тон”, който ще имаш в писанията си за нас. Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?

А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че „можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам”. Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни „поръчки”? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за „омекотяване на удара”. Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим... Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно.

Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно. За морал – да не говорим...

В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: „този път няма...” Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали? От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото? Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.

Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят). Например, започваш от „политици по пантофи”, минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери – символи, като „гащички”, „луксозни апартаменти”, „милиони в зелено...”, „боянски сараи...”, „властта, която разпределя порциите...”, „1.5 млн лв от Цанков камък...”), до превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята...

Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени „символи”, са върховни моменти в твоето развитие. Нещо повече. Тези „символни ядра” се превърнаха в организиращи принципи и „скрити параметри” на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция. И технологията на правене на собствената ти история е една и съща. Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху „новата” основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или създаваш всякакъв тип „новини”, които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.

Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с „Цанков камък”. Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности. Но понеже усещаш, че проблемът с „Цанков камък” влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт – „Цанков камък”. Именно тук е подмяната, Мадам В , и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.

Що се отнася до Хидровъзел „Цанков Камък”, вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по „виртуално финансиране”, чрез метода на въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.

Така е, Мадам В...

Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.

Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката.

Ще се помоля за теб.
Господ да ти е на помощ!

А. Доган

* Отворено писмо на лидера на ДПС Ахмед Доган вероятно по повод коментара на Валерия Велева във в. "Труд".

вн / Бг Таймс