(МАСОНИ И ЛОЖИ В БЪЛГАРИЯ-II. ВЕЛИКА ЛОЖА на старите, свободни и признати зидари на България -

8. Недялко Йорданов - писател, поет. (Доста учудващо, но именно заради неговите писания освободиха Даниела Терзийска, обвинена в убииството на собственото си дете, всъшност жертва на ДС, с цел запазване кабинета на мургавия вожд Иван Костов.);»>

Георги Ифандиев :**Бащата на партийния поет Недялко Йорданов е виден болшевишки деец, похарчен от своите.**Така по-рано бургаският „партиен славей” ползва привилегиите като син на активен борец против фашизма и капитализма. А след промените зае позата на човек с „ограбено детство”, чийто татко е ликвидиран от „мръсните” комунисти. По силата на някаква странна амнезия, като доста болшевики, стихоплетецът Недялко Йорданов също забравя собственото си активно членство в БКП. Както отказва да си спомни постовете, с които партията го е удостоила.

Запознати бургазлии нашепват, че по едно време е съвместявал пет наведнъж и всеки със солидна заплата. Захвърлил червения партиен билет в „тоталитарното минало”, авторът на партизанския opus communisticus „Любов необяснима” бърза да се нареди сред „демократите”. Déjà vu, както биха казали нашенци, живеещи в парижката селищна система – нещо вече виждано, познато. Ето какво му е написал един негов бивш съидейник и приятел, настоящият националкомунист, главният редактор на в. „Нова зора” Минчо Минчев:[16]

„Размислям се обаче над един удивителен факт. Веднага след 10 ноември 1989 г. от любимец на властта, ти, драги Недялко, оглави „хвърковатата чета на Андрей [Луканов]” – нали така наричаха АСО? Изяви се като главен критик на тоталитарния режим и като една от емблематичните „жертви” лично на Тодор Живков. Както се казва, ти стана барабанчик в похода на Горбачовско-Лукановската перестройка на БКП и България… По същото време заедно с убедения комунист-реформатор Стефан Цанев, струва ми се, прихванахте особен перестроечен вирус, заболяхте от пълна загуба на паметта за това какво сте писали и отстоявали като поетична позиция и манифестна същност. Обявихте се за либерали демократи, станахте трубадури на синята идея, активисти на промяната, която крачеше с широки крачки към… пропастта.

И все пак се налагат редица въпроси: поради какви причини ти, поета с партиен корен и героична партийна биография, ти, поправилия се блуден син на БКП и БСП, успя да станеш любимец на официалните идеологически институции, на правилните многотиражни издания.) ;»>

(Недялко Йорданов се репчи на премиера-16.02.11,Открито писмо до премиера: Ще промените ли своята политика? ;»>

Георги Ифандиев за Недялко Йорданов: „момче на всички времена”)

……………………………………………………………………………………………………
Синове:Недялко Недялков:собственик на Агенция Пик .
Недялко Недялков ( Георги Ифандиев: Недялко Недялков, който благодарение на своя баща,Недялко Йорданов,комунистически поет и на изумителния си „талант” отговаряше за… попфолка в откраднатия от Тошко Тошев и сие бивш общонароден, пардон – профсъюзен, вестник „Труд”;»>
Шеф на издателска къща “Ню медиа груп” и “Милениум”;»>
23 Юни 2011, Четвъртък -Недялко Недялков продаде своя дял от вестник „Уикенд”и го напусна, за да направи друг – „Ретро”. Сега, от началото на юли, той и новите собственици на „24 часа” и „Труд” – Любомир Павлов и Огнян Донев - стартират нов всекидневник – „България днес”;»>
в. „Ретро” на Недялко Недялков,изданието открито укорява правителството и министрите, които не заслужават да са във властта,„Ретро” особено нашумя и покрай порнографския скандал с Кеворк Кеворкян,Издателят Недялко Недялков изкара на светло порноафера с бившия агент на ДС, станала причина за последвалата война между двамата.;»>

кеворк кеворкян: синът на недялко йорданов ме измами! ;»>

ИСТИНАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА В. “УИКЕНД”;»>

Понеделник, 23 Август 2010-През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник „Уикенд”. Той го напусна, когато 75% от дяловете бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Но и до сега не признава за финансовото си участие в ”Галерия”.;»>

2012-09-18 - Гонят Недялко Недялков от “България днес”;»>

Георги Ифандиев: И как се случи така, че синът на Недялко Йорданов се нае с осъществяването на най-жълтия вестник у нас? Отделно от това този въпрос има и подвъпрос. На колко възлиза реализацията на подобен проект?… И как така, ти, Недялко Йорданов, си предпочитаният поет в коридорите на „Позитано”, а синът ти Недялко Недялков, като директор на в. “Уикенд”, заедно с Люба Кулезич, дъщерята на Титовия партизанин Кулезич,[18] сваля всяка седмица от власт и Георги Първанов, и Сергей Станишев, и все в услуга на Бойко Борисов.);

……………………………………………………………………………………………………
Асен Йорданов (съсобственик на сайта “Бивол”);»>

В.”Сега”,12 Юни 2002 - Син на поета Недялко Йорданов - Асен Йордановстава младежки лидер на НДСВ в Бургас !;»>

Наградата Leipzig Media Award беше връчена на Асен Йорданов в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
“България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.”
Това е заявил Асен Йорданов на пресконференцията след награждаването си. И допълва: “Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти.”
»>
ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ Е СЪБРАНА ОТ ИНТЕРНЕТ !

http://bg-mass-media.tumblr.com/post/42652525880

„Работата на журналиста е да изрича 100%-ви лъжи, да изопачава, клевети и ласкае под краката на Мамон и да продава страната и народа си за своя хляб. Вие го знаете, аз също го зная. Що за глупост е да вдигаме тост за независимата преса? Ние сме оръдия и васали на богаташите зад сцената. Те дърпат конците и НИЕ ТАНЦУВАМЕ.” – Джон Суинтън, бивш началник на отдел „Личен състав” на вестник New York Times в обръщение към свои колеги журналисти

Всички медии са негативни, лъжливи и неблагонадеждни. Когато получите някаква информация от телевизията, радиото, вестниците, списанията, училището или правителството, за това какво се случва по света, бъдете сигурни, че истината е противоположна на тази информация. Всички журналисти трябва да подпишат следната клетвена декларация: „Поемайки пълна търговска отговорност, аз заявявам, че това което твърдя е вярно – цялата и неподвеждаща истина”. Но защо да не разрешим на медиите да продължат да проституират, знаейки че това е единственото нещо което вършат? Такава им е природата. Нашето его харесва медиите; те са олицетворение на страха, който ни мотивира. Знаейки това можем да изберем да не се влияем от тях. Трябва да сте наясно, че повечето медии се контролират от няколко души. Бъдете проницателни. Защо ни се предлага тази информация? Каква е истинската цел? Дали това не е класически пример, на проблем-реакция-решение? Дали те не създават проблем, за да реагираме и търсим начини за решаването му и след това да ни предложат своето решение? „Решението” е това, което те първоначално са искали.Мери Елизабет Крофт

петък, 24 септември 2010 г.

Мира Баджева:"Мастурбирам от 4-годишна и скоро ще си купя и вибратор !"

Мира Баджева се самозадоволява редовно,иска и вибратор !

Мира Баджева:"Мастурбирам от 4-годишна и скоро ще си купя и вибратор !"

МИРА БАДЖЕВА СИ ИЗВАДИ ГАЩИТЕ ПРЕД ВСИЧКИ !

Мира Баджева:"Мастурбирам от 4-годишна !"

Четете тук.

:::

Мира Баджева: Най-важен е собственият стил

бтв

Автор и водещ на предаването "Отпечатъци". Главен редактор на сп. "Жената днес". Жена. Мира Баджева отговаря на ваши въпроси в специално интервю за btv.bg.

Какво да очакваме в новия сезон на "Отпечатъци"?
Най-важното е, че ще опитваме все така да търсим интересни и различни теми, поднесени по различен и интересен начин. Зрителите, надявам се вече са забелязали, че стилът на "Отпечатъци" е вкусът към интерпретацията, към коментара, към тълкуването на събитията, а не пропагандата и директното внушение, което обикновено чуваме от политиците.

Кое е по-голямо предизвикателство – телевизията или работата по женското списание "Жената днес"?
И двете са много близо до мен. Доста години - 13-14 години, се занимавах с политика. Обществено-политическите теми са ми много близки. След това женската тема, в която потънах, ставайки главен редактор на "Жената днес”, само ме обогати, защото ми даде една дистанция, която е много полезна за редактора и за журналиста изобщо. Започваш да виждаш неща, които преди това не са ти правили впечатление. Когато се върнах отново към обществено-политически теми, бих казал, че имам една по-точна оценка и представа за това кое е важно и какво интересува зрителя и всички нас като публика. Аз съм като посланик - някъде по средата между политиците и политическите журналисти и всички останали, за които е важно каква е истината за процесите. Женската тема не бива да се подценява, защото списанията гледат на човека като един микрокосмос. За този вид преса е важен микросветът на индивида. А той не е по-малко важен от събитията на деня, от злобата на деня.

Къде е по-голяма суетата?
Струва ми се, че суетата е болест, която ходи по всички хора. Има я и в политиката, и в шоубизнеса, и в лъскавите списания, и в уж по-обраните вестници.

Суетна ли си?
Аз съм здравословно суетна - тъй като телевизията е визия и тя задължава, следвам задължителните правила. Като редактор на женско списание пък следвам естествения канон, който е задължителен за списанията - да има неща, свързани с модата, какво е актуално, но не съм нито роб на това как изглеждам, нито пък съм роб на модата като тенденция. Смятам, че най-важното нещо е собственият стил на човека и чувството за естетика. Това е, което се опитвам да следвам.

Какъв е твоят стил?
Еклектичен. Това е нещо, което харесвам не само като начин на обличане, а изобщо като начин на живот. Еклектичен, но все пак съобразяващ се с правилата на естетиката, защото в еклектиката има много политематичност. Аз съм историк по образование и смятам, че най-интересни са хората, които имат бекграунд, имат биография. Същото важи и за вещите и за историите.

Работохолик ли си?
Не се определям като работохолик, макар че много работя. Успявам да намирам време и за удоволствия и забавления.

Как си почиваш?
Много пътувам и това много ме зарежда. Освен това много чета – това пък ми дава много вдъхновение за работата, която върша. Но всъщност причината да не се самоназовавам като работохолик е, че за мен работата е удоволствие. В момента, в който престане, да ми бъде удоволствие, просто ще спра и ще потърся нещо друго.

Работя в медии от 19-годишна. Тази есен ще станат 20 години от момента, в който започнах да работя във вестници. Беше страшно интересно време. Политиката ме засмука тогава - в най-интересния период от българския преход. Точно в този период се научих да бъда журналист и тогава разбрах, че всъщност това е нещо като хоби – когато човек прави нещо за удоволствие, то не е работа, то е хоби.

А времето за себе си все пак?
Времето за мен не го забравям. Не жертвам нищо. Когато се усетя уморена или усетя скуката на рутината, гледам да сменям жанрове и роли. Всичко е въпрос на баланс и организация – да сменяш тези роли с лекота, така че те да не си пречат една на друга. Редакторът допълва телевизионния водещ.

А жената Мира Баджева?
Жената си е жена - тя присъства навсякъде и аз не мога да я скрия. Пък и нямам намерение, тя ми помага непрекъснато. Жената и професионалистът са в едно цяло. Може би тайната да съчетаваш тези неща е, когато се чувстваш цялостно.

Какви отпечатъци оставят у теб телевизията и съответно редакторската работа?
Отпечатъците са целият ми живот. Един от капаните на журналистиката е това, че журналистът е журналист навсякъде. Най-често ми се случва да работя в неформална обстановка - на маса, на коктейли, на събития, в кулоарите на парламента. Журналистът няма работно място - не стоиш зад бюро и нищо не ти пада като круши и да те удря по главата. Живият живот е този, който те зарежда.

Като историк имаш ли любима епоха, в която би живяла?
Да. Не знам дали бих искала да живея по това време, но Класическата гимназия ми даде вкус към древния свят и особено към Древна Елада и Рим, но особено Гърция на Атина. Харесвам много и Венеция от периода на дожовете. Това са две времена, в които имам усещането, че съм живяла.

Минавало ли ти е през ум да емигрираш?
Не. Много харесвам живота си. Човек трябва да разполага по творчески начин с даденостите, които има. Ако живеем в някаква мечта или сън и искаме неща, които не можем да достигнем, което съвсем не означава, че не трябва да си поставяме високи цели или че не трябва да мечтаем изобщо, но все пак е хубаво да сме в реалността. Да сме тук и сега, а не да плуваме в някакво далечно и невъзможно паралелно съществувание.

http://massmediabg.blogspot.com

Бг Таймс