Мадам В – авария в канализацията. А се правят, че не мирише !
3 Април 2010
Случаят с писмото на Доган “До Мадам В” е като авария в канализацията. Избил е мръсен канал, кал и смрад са излезли на открито. Голяма беля, къщата ще смърди дълго, може да се оправи само с основен ремонт.
След като един от най-влиятелните политици в държавата обвини журналистката “Мадам В” в корупция, рекет и търговия с влияние, настъпи затишие. Като камък в блатото - цоп. И тишина. Но не се знае дали няма да последва буря. Според Доган “Мадам В”, в която се позна сама журналистката от “Труд” Валерия Велева (а и всички я познаха) подновила офертата си да бъде “таен P.R.” на ДПС, тоест искала “възнаграждение за “добър тон” в нейните писания. Чиста проба подкуп и рекет. В случая не го предлага засегната страна, като се разчу при ареста на един бивш министър през седмицата. Все едно следователят по делото на министъра сам да си поиска подкуп. Сигурно е имало и такива случаи със съдии, прокурори и следователи. А как е с журналистите?
Валерия Велева се яви в един ден в четири телевизии да обяснява, че ще съди Доган, и че никога не е взимала пари от политици.
На кого да вярваш?
На “моралния стожер” Доган или на “моралния рупор” Валерия Велева? Много труден избор.
От една страна, да се разкрие, че някой политик е корумпиран, не е новина. Хората са убедени, че е така. Мнозина не харесват Доган и смятат, че неговата партия ДПС яко е бъркала в кацата с меда при предишното управление. И като потвърждение на това в. “Труд” нанесе сериозен удар на Доган - разкри, че е взел 1,5 млн. лв. хонорар като консултант по хидроенергийни проекти.
Години наред “Труд” се отнасяше прекалено уважително към Доган, както и към президента Първанов, Бойко Борисов и др. Щадеше го, премълчаваше на моменти гафове и т. н. Едни мазни отношения, от които някак не ти става хубаво, та чак ти се повдига понякога…
Велева, като основен политически наблюдател на “Труд”, е една от журналистките, които направиха така, че хората да предпочетат да четат т. нар. жълти вестници, защото откриват в тях повече истини за това, което се случва, отколкото в уж сериозните.
И една от журналистките, която демонстрираше близост с Доган (ексклузивни изявления, интервюта само за нея и т. н.), беше именно Валерия Велева. Близостта беше толкова явна, че в медиите се появиха клюки, че Велева ще оглави медийната група на Доган, след като той купи и вестниците “Труд” и “24 часа”, за което се водеха преговори чрез Дилян Пеевски. И точно Велева написа разгромяваща статия “Парите повличат Доган и ДПС”, в която го рисува с черни краски, след като довчера е ваяла образа му на голям политик.
Защо така тя и вестникът се обърнаха срещу човека, когото до неотдавна са тачили? Почти всички наблюдатели смятат, че това е дълбоко организирана атака, а не просто журналистическо разкритие на “Труд”. А то не е и кой-знае какво разкритие – Доган е взел парите официално и е вписал това в данъчната си декларация. Въпросът е във внушението – Доган взима пари от обект “Цанков камък”. Точно това, изглежда, го е вбесило, защото специално му обръща внимание в писмото си. И така Доган отвръща на удара.
Какво се получава? Доган е взел пари по договор от частна фирма (“Минстрой холдинг”), подизпълнител на австрийска фирма (“Алпине Бау”), която строи “Цанков камък”. Може да е неморално, но е законно.
А в отговора си Доган внушава, че “Мадам В” взима пари под масата и рекетира. На няколко пъти той й казва, че се разминава не само с морала, ами и със закона.
Кой ще повярва на Велева, като сравнява писанията й преди, и писанията й сега? Всъщност обръщането на палачинката от нейна страна чрез статията й, изглежда е предизвикало гнева на Доган и това писмо. Иначе той премълча първата публикация за хонорара от 1,5 млн.
Вестници я защитават, в Интернет я ругаят
И защитата на Велева от разни колеги на страниците на в. “Труд” не е никак “пламенна”. Някакви метафори за книжни тигри, разсъждения по принцип за политиците и журналистите, а главната редакторка на “24 часа” Гочева казва, че от скандала ще загубят и двете страни и по-добре Велева да се срещне с Доган в съда, че иначе “ще останат съмнения”…Ох, милата. Съмнения ли?
Като се погледнат реакциите във форумите под статиите в Интернет, почти 100% от читателите са убедени, че Велева е корумпирана. Повечето коментари не са за Доган, а за нея. Такива словоизлияния има за Велева, че да ти стане неудобно, че си журналист. Приравняват я с фолкпевица, която си има тарифа за секс… Чалгата си намира съответствие в журналистиката…
Но и някои коментатори - като д-р Тони Филипов (“Из делниците на един луд”) - по повод случая с Велева писаха: “Вестникар ли? – казваше дедо Вазов - Жаба да пипна не ма е така гнус.” Стани, дедо, да видиш как днешните вестникари направиха така, че “честен журналист” да звучи като оксиморон…”
Положението е деликатно от гледна точка на вестникарите – да проявиш ли професионална солидарност и да защитиш “несправедливо обвинената колежка”, докато не представят доказателства, че е корумпирана? Или да си чистиш къщичката – както се изразява вицето Цветанов за акциите срещу корумпирани ченгета?
Велева и в. “Труд” тръгнаха категорично да се бранят, не допускат и грам съмнение, че може нещо вярно да има в твърденията на Доган.
Дори премиерът Борисов в изявление на крак пред журналисти някъде в “Марица Изток” я защити, като каза, че „отношението на Ахмед Доган към Валерия Велева е недопустимо”. Дори добави, че “никой няма право да злепоставя и унижава журналист, включително Ахмед Доган”. Много интересно изказване. Харесва се на журналистите. Дали не е преднамерено - от устата на любимеца на медиите години наред? В защита на журналистката Велева, която му омеси баница, като спечели изборите и търчеше с бохчата да му я връчи лично. Борисов някак неволно издаде една от причините за сервилните вестници - ти на мене, аз на тебе. Ще ухажваме журналистите, те да не пишат лошо за нас. Е как няма някой журналист да се изкуши при такова отношение?
Ами ако журналистът почне да рекетира? Сам да си иска пари? Не трябва ли някой да каже това? В случая с Велева единствен Доган може да докаже думите си. Тоест той трябва да признае, че е дал пари, тоест, че е съучастник в престъпление.
Какво да очаква Борисов след баницата?
Вместо Борисов да защитава Велева в този скандал, по-добре да се замисли - тя му сервилничеше, както на Доган (ето един образец на този тип журналистика - репортажът й за посещението на премиера във Франция, със заглавие “Мъжката политика на Борисов омагьоса Париж“)). Това подсказва, че нищо чудно утре да се обърне срещу него, както се случи с Доган. Достатъчно е да загуби следващите избори. Това е безпринципната журналистика - хвалиш, хвалиш, хвалиш, после обръщаш палачинката и започваш да плюеш… Много вестници го умеят. Тия на ДПС и Дилян Пеевски направиха обратното на Велева - плюха, плюха, плюха, а после почнаха да хвалят - премиера Борисов. И той не е недоволен…
Скандалът с “Мадам В” няма да отшуми току-така. Нищо, че някои медии се правят, че все едно не е ставал.
Много вестници все още са зависими или демонстрират лоялност към Съюза на издателите, чийто шеф е главният редактор на “Труд” Тошо Тошев. Но не всички. А контролираните от Дилян Пеевски и Доган “Уикенд”, “Телеграф”, “Монитор” и др. също си направиха издателски съюз. Пеевски изкупува и разпространителски фирми. Май точно това е в основата на атаката срещу Доган. Кой знае.
Като продължение на темата в следващите дни e-vestnik ще пусне откъси от непубликуваната още книга “Вестникът - един ден” на колежката Милена Бойчева, работила във в. “Труд”, която повдига завесата зад кулисите в журналистиката. В романа си тя описва ситуацията в редакцията на един “голям вестник” и професионалните извращения на “топ-журналистката Корнелия Колева”.
————-
Като допълнение по темата - за механизма на корупция във вестниците отвътре - виж тукe-vestnik
Няма коментари:
Публикуване на коментар