:::
"Сега, когато "Ал Джазира" говори, светът слуша !"
:::
„Ал Джазира“, алтернативна политическа сцена
четвъртък 5ти май 2011, от Мохамед Ел Ойфи
Няколко стотици привърженици на сирийския режим се събраха пред седалището на „Ал Джазира“ в Дамаск, обявявайки телевизията за „пристрастна“. В същото време либийският режим забрани присъствието на нейни журналисти в Триполи, тъй като поддържали бунтовниците. За няколко години „Ал Джазира“ преобърна медийния пейзаж в региона и създаде транснационално публично пространство, което я превърна в главно действащо лице в бунтовете, разтърсващи арабския свят от края на 2010 г.
НА 2 МАРТ 2011 г. пред членовете на Комисията по външните работи на американския Сенат Хилъри Клинтън произнесе думите, които емирът на Катар и ръководителите на „Ал Джазира“ чакаха от 2001 г. Съединените американски щати, обясни държавният секретар, губят информационната война в света заради големите частни американски телевизионни канали, които разпространяват милиони рекламни клипове и дебати между експерти, докато аудиторията на „Ал Джазира“ в САЩ расте, защото предлага истинска информация. И г-жа Клинтън добавя, обръщайки се към сенаторите: Независимо дали ви харесва, или не, тя [„Ал Джазира“] е наистина силна. И в момента променя нагласите и поведенията на хората.
Макар и користно (г-жа Клинтън е защитавала бюджета на министерството си), това признание за ролята и международното влияние на „Ал Джазира“ има особено значение в контекста на размириците в арабския свят. В регионален план каналът наложи на медиите собствения си ритъм и правила за работа, като по този начин изтласка някои от конкурентните канали, излъчващи на арабски, и внесе смут в работата на другите. С оглед на това предизвикателството, което популярният водещ Хафез ал-Мирази отправи към работодателите си от саудитския канал „Ал Арабия“, основен конкурент на „Ал Джазира“, има дълбок смисъл.
Като реакция на падането на режима на Хосни Мубарак египетският журналист изрази в ефир съжалението си, че медията, за която работи, не се осмелява да каже и дума за крал Абдулах или за саудитския режим. Той завърши обвинителната си реч с ултиматум: Ако не можем да изказваме мнението си, по-добре да спрем всичко. В следващата емисия ще направим експеримент – ще говорим за последиците [от революцията в Египет] върху Саудитска Арабия. Ако това стане, значи „Ал Арабия“ е независим канал, в противен случай ще ви поздравя и ще ви благодаря. Това беше последното му появяване в контролирания от саудитските интереси канал. Жестът му разкрива безизходицата, в която са изпаднали медийните стратези на Рияд, и неспособността на ръководителите да се приспособяват към новите политически реалности. Той разкрива обаче и завръщането на Египет в арабската медийна стратегия, след парализиращия контрол на президента Хосни Мубарак, което вероятно ще представлява основното събитие в региона през следващите години.
От създаването си през ноември 1996 г. 24-часовият новинарски канал „Ал Джазира“ коренно измени регионалната медийна система, като преобрази структурата и начина си на работа и отношенията си с политическите сили, които го подкрепят [1]. Някои му отдават по-голямо значение от това на социалните мрежи за отприщването на бунтовете, разтърсващи арабския свят. Така според Джулиан Асанж, един от създателите на WikiLeaks, Twitter и Facebook действително са изиграли известна роля, но тя е несравнимо по-малка от тази на „Ал Джазира“ [2].
Край на саудитския монопол
БЛАГОДАРЕНИЕ на общия им език арабските медии се отличават още от края на 19 век със съществуването на обща сфера, надхвърляща държавите и националните им аудитории. Междуарабските съперничества се проявяват в желанието да се контролира това публично пространство, в което страните от Залива, особено Катар и Саудитска Арабия, поеха инициативата. След оттеглянето на Египет (след смъртта на президента Гамал Абдел Насър през 1970 г.) и на Ирак (след завземането на Кувейт през 1990 г.) Саудитска Арабия пое контрола над основната част от панарабските медии. В средата на 90-те години създаването на „Ал Джазира“ от емира на Катар, шейх Хамад бин Халифа ал-Тани, отбелязва края на саудитския монопол.
С избора на седалището, с набирането на журналисти и с идеологическия си избор шейх Хамад бин Халифа ал-Тани въведе троен разрив със саудитската формула. Преди господстваше идеята, че единствено разположените в чужбина арабски медии могат да се радват на относителна свобода. Емиграцията към Европа на част от ливанската преса след избухването на гражданската война през 1975 г. затвърди тази теза. Саудитската медийна империя беше базирана в Лондон или в Италия и се ползваше с масовото присъствие на арабски журналисти, най-вече ливански, превърнали се в съюзници – някои биха ги нарекли наемници – на саудитските емири. „Ал Джазира“опроверга това предположение като показа, че една панарабска медия със седалище в арабска страна може да се ползва с голяма свобода. Постепенно саудитските медии започнаха да се завръщат в региона, особено в Обединените арабски емирства, но не и в Саудитска Арабия.
За да поощрят приобщаването и привързаността на аудиторията, създателите на концепцията на „Ал Джазира“ решиха работещите за канала да бъдат представители на различни арабски народи. Така бе сложен край на господството на ливанските журналисти и на саудитските структури.
Естествено несъгласията в самите журналистически екипи са често срещани, за което свидетелства и колективното напускане на 25 май 2010 г. на пет жени-водещи. Някои арабски медии, цитирани от международната преса, наблегнаха на тормоза и желанието на канала да наложи точно определен начин на обличане. Ако вярваме на Жумана Намнур, една от напусналите журналистки, истинските причини за този бунт нямат нищо общо с дрехите и са от професионално естество, тъй като водещите имали твърде малко власт. Така например нито едно от многото политически предавания на канала не е поверено на жена.
Внимателен прочит на идеологическата идентичност на „Ал Джазира“ и на издателската ѝ линия, както и анализ на полемичните предавания, избора на теми и изявените ориентации на основните коментатори, разкриват едно крехко равновесие между три тенденции – панарабска, ислямистка и либерална.
Успехът на „Ал Джазира“, интересът и дори страстите, които разпалва сред аудиторията, говореща арабски, се обясняват с новаторския ѝ подход към представянето на новините, но също и с либералността на дейността ѝ. Като дава думата на опозицията във всяка от арабските страни, за да коментира официалните истини, „Ал Джазира“ предлага на зрителите си истински дебати. Разнообразието на гостите, както от гледна точка на националност, идеологическа и политическа чувствителност, така и като местоживеене, позволи движението на идеи и гледни точки, което заличи националните граници и заобиколи всякаква цензура. Така каналът участва решително в създаването на транснационално арабско публично пространство [3]. Това пространство, съставено от сателитни телевизионни канали и панарабски вестници, към които се прибавят интернет, блоговете и социалните мрежи, се превърна в мястото, където се оформят мненията и политическите предпочитания относно всички теми, засягащи региона.
Плурализмът, свързан с разнообразяването на средствата за трансгранична информация, създавани от конкурентни държави, например Саудитска Арабия („Ал Арабия“), САЩ („Ал Хура“), Иран („Ал Алам“), доведе до невиждана, относително свободна плуралистична политико-медийна конфигурация и авторитарни национални политически режими. Противоречието, изострено от „Ал Джазира“, държи в напрежение властите, смутени от това движение на информацията. Узряването на революционните процеси в арабския свят дължи много на напрежението между политическия и медийния ред.
Поради изкуствения характер и дори липсата на представителни инстанции, на граждански и синдикални структури, способни да организират обществени дебати, „Ал Джазира“ постепенно престана да е обикновен телевизионен канал и се превърна в алтернативна политическа сцена. От десетина години всички въпроси, вълнуващи народите от региона, са се разисквали на екрана. Каналът стана залог във всички конфликти, било в Афганистан или Палестина, още повече че динамичната катарска дипломация често разтърсва местните традиции и обичаи.
Критиката към ориентацията на канала – независимо дали идва от Арабския свят [4], или извън него [5] – вече е част от близкоизточната политическа стратегия. Най-често се цели да се постави катарското правителство в отбранителна позиция, като се приема, че издателската линия на канала е медийното тълкуване на дипломатическите ориентации на катарската държава. Впрочем, всичко – като започнем от отразяването на революциите от последните месеци – сочи, че „Ал Джазира“ се е превърнал в арабско явление, в огледало на регионалното развитие, което значително надхвърля волята на Доха.
Пристрастното отразяване на революциите
МАКАР и популярен, „Ал Джазира“ си остава оспорван канал. Някои се оплакват от отварянето му към Израел (той е първият сателитен канал, който интервюира държавници от еврейската страна), а други – от „ислямистката“ му насоченост. И въпреки силното американско военно присъствие в Катар, което превръща емирството в един от инструментите за влияние на САЩ върху Близкия изток, каналът държи твърд курс на антиамериканизъм.
Пристрастното отразяване на арабските революции, особено в Либия и Йемен, и подкрепата за военната намеса на НАТО, бяха заклеймени като вмешателство във вътрешните работи на арабските страни. Отсъствието от екрана на саудитска или катарска опозиция, въздържаността спрямо събитията в Бахрейн и беглата критика по адрес на намесата на саудитските и съюзническите сили в кралството се тълкуват като желание за запазване на статуквото в Залива. Обявяването на оставката на директора на канала в Бейрут Хасан бин Джеду в края на април, поради различия по отношение на отразяването на събитията в Либия и Сирия, за което смятал, че е твърде пристрастно, показва чувствителността на „Ал Джазира“ към регионалните промени.
И все пак тезата на критиците, които представят канала като ислямистки официоз, бе разклатена от благосклонното му отношение при представянето на бунтовете в Магреб и в Близкия изток, където ислямистите са почти невидими. Пускането на „Ал Джазира“ на английски през 2006 г. допринесе за опровергаване на образа, изграден от частичните преводи и извадените от контекста откъси, разпространявани от The Middle East Media Research Institute, с цел „Ал Джазира“ да бъде представена като антизападна и антисемитска медия [6].
Le Monde diplomatique
- Превод Десислава Николова
Бележки под линия
[1] Вж. Yves Gonzalez-Quijano et Tourya Guaaybess (под ръководството на), Les Arabes parlent aux Arabes. La révolution de l’information dans le monde arabe (Араби говорят на араби. Информационната революция в арабския свят), Actes Sud, coll. „Sindbad“, Арл, 2009.
[2] Монд, 11 март 2011.
[3] „Influence without power :Al-Jazeera and the Arab public sphere“, dans Mohamed Zayani (под ръководството на), The Al-Jazeera Phenomenon. Critical Perspectives on New Arab Media (Явлението „Ал Джазира“. Критични перспективи пред новите арабски медии), Pluto Press, Лондон, 2005.
[4] Mamoun Fandy, (Un)CivilWar ofWords: Media and Politics in the Arab World ((Не)гражданска война на думи: медии и политика в Арабския свят), Praeger Security International, Санта Барбара (САЩ), 2007.
[5] Zvi Mazel, „Al Jazeera et le Qatar: le sombre empire des Frères musulmans?“ („Ал Джазира“ и Катар: тъмното царство на „Мюсюлмански братя“?), Controverses, № 13, Париж, март 2010, http://www.controverses.fr
[6] Вж. „Désinformation à l’israélienne“ (Дезинформиране по израелски) Le Monde diplomatique, септември 2005.
http://bg.mondediplo.com / BgTimes.Net
:::
"Сега, когато "Ал Джазира" говори, светът слуша !"
Няма коментари:
Публикуване на коментар