(МАСОНИ И ЛОЖИ В БЪЛГАРИЯ-II. ВЕЛИКА ЛОЖА на старите, свободни и признати зидари на България -

8. Недялко Йорданов - писател, поет. (Доста учудващо, но именно заради неговите писания освободиха Даниела Терзийска, обвинена в убииството на собственото си дете, всъшност жертва на ДС, с цел запазване кабинета на мургавия вожд Иван Костов.);»>

Георги Ифандиев :**Бащата на партийния поет Недялко Йорданов е виден болшевишки деец, похарчен от своите.**Така по-рано бургаският „партиен славей” ползва привилегиите като син на активен борец против фашизма и капитализма. А след промените зае позата на човек с „ограбено детство”, чийто татко е ликвидиран от „мръсните” комунисти. По силата на някаква странна амнезия, като доста болшевики, стихоплетецът Недялко Йорданов също забравя собственото си активно членство в БКП. Както отказва да си спомни постовете, с които партията го е удостоила.

Запознати бургазлии нашепват, че по едно време е съвместявал пет наведнъж и всеки със солидна заплата. Захвърлил червения партиен билет в „тоталитарното минало”, авторът на партизанския opus communisticus „Любов необяснима” бърза да се нареди сред „демократите”. Déjà vu, както биха казали нашенци, живеещи в парижката селищна система – нещо вече виждано, познато. Ето какво му е написал един негов бивш съидейник и приятел, настоящият националкомунист, главният редактор на в. „Нова зора” Минчо Минчев:[16]

„Размислям се обаче над един удивителен факт. Веднага след 10 ноември 1989 г. от любимец на властта, ти, драги Недялко, оглави „хвърковатата чета на Андрей [Луканов]” – нали така наричаха АСО? Изяви се като главен критик на тоталитарния режим и като една от емблематичните „жертви” лично на Тодор Живков. Както се казва, ти стана барабанчик в похода на Горбачовско-Лукановската перестройка на БКП и България… По същото време заедно с убедения комунист-реформатор Стефан Цанев, струва ми се, прихванахте особен перестроечен вирус, заболяхте от пълна загуба на паметта за това какво сте писали и отстоявали като поетична позиция и манифестна същност. Обявихте се за либерали демократи, станахте трубадури на синята идея, активисти на промяната, която крачеше с широки крачки към… пропастта.

И все пак се налагат редица въпроси: поради какви причини ти, поета с партиен корен и героична партийна биография, ти, поправилия се блуден син на БКП и БСП, успя да станеш любимец на официалните идеологически институции, на правилните многотиражни издания.) ;»>

(Недялко Йорданов се репчи на премиера-16.02.11,Открито писмо до премиера: Ще промените ли своята политика? ;»>

Георги Ифандиев за Недялко Йорданов: „момче на всички времена”)

……………………………………………………………………………………………………
Синове:Недялко Недялков:собственик на Агенция Пик .
Недялко Недялков ( Георги Ифандиев: Недялко Недялков, който благодарение на своя баща,Недялко Йорданов,комунистически поет и на изумителния си „талант” отговаряше за… попфолка в откраднатия от Тошко Тошев и сие бивш общонароден, пардон – профсъюзен, вестник „Труд”;»>
Шеф на издателска къща “Ню медиа груп” и “Милениум”;»>
23 Юни 2011, Четвъртък -Недялко Недялков продаде своя дял от вестник „Уикенд”и го напусна, за да направи друг – „Ретро”. Сега, от началото на юли, той и новите собственици на „24 часа” и „Труд” – Любомир Павлов и Огнян Донев - стартират нов всекидневник – „България днес”;»>
в. „Ретро” на Недялко Недялков,изданието открито укорява правителството и министрите, които не заслужават да са във властта,„Ретро” особено нашумя и покрай порнографския скандал с Кеворк Кеворкян,Издателят Недялко Недялков изкара на светло порноафера с бившия агент на ДС, станала причина за последвалата война между двамата.;»>

кеворк кеворкян: синът на недялко йорданов ме измами! ;»>

ИСТИНАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА В. “УИКЕНД”;»>

Понеделник, 23 Август 2010-През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник „Уикенд”. Той го напусна, когато 75% от дяловете бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Но и до сега не признава за финансовото си участие в ”Галерия”.;»>

2012-09-18 - Гонят Недялко Недялков от “България днес”;»>

Георги Ифандиев: И как се случи така, че синът на Недялко Йорданов се нае с осъществяването на най-жълтия вестник у нас? Отделно от това този въпрос има и подвъпрос. На колко възлиза реализацията на подобен проект?… И как така, ти, Недялко Йорданов, си предпочитаният поет в коридорите на „Позитано”, а синът ти Недялко Недялков, като директор на в. “Уикенд”, заедно с Люба Кулезич, дъщерята на Титовия партизанин Кулезич,[18] сваля всяка седмица от власт и Георги Първанов, и Сергей Станишев, и все в услуга на Бойко Борисов.);

……………………………………………………………………………………………………
Асен Йорданов (съсобственик на сайта “Бивол”);»>

В.”Сега”,12 Юни 2002 - Син на поета Недялко Йорданов - Асен Йордановстава младежки лидер на НДСВ в Бургас !;»>

Наградата Leipzig Media Award беше връчена на Асен Йорданов в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
“България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.”
Това е заявил Асен Йорданов на пресконференцията след награждаването си. И допълва: “Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти.”
»>
ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ Е СЪБРАНА ОТ ИНТЕРНЕТ !

http://bg-mass-media.tumblr.com/post/42652525880

„Работата на журналиста е да изрича 100%-ви лъжи, да изопачава, клевети и ласкае под краката на Мамон и да продава страната и народа си за своя хляб. Вие го знаете, аз също го зная. Що за глупост е да вдигаме тост за независимата преса? Ние сме оръдия и васали на богаташите зад сцената. Те дърпат конците и НИЕ ТАНЦУВАМЕ.” – Джон Суинтън, бивш началник на отдел „Личен състав” на вестник New York Times в обръщение към свои колеги журналисти

Всички медии са негативни, лъжливи и неблагонадеждни. Когато получите някаква информация от телевизията, радиото, вестниците, списанията, училището или правителството, за това какво се случва по света, бъдете сигурни, че истината е противоположна на тази информация. Всички журналисти трябва да подпишат следната клетвена декларация: „Поемайки пълна търговска отговорност, аз заявявам, че това което твърдя е вярно – цялата и неподвеждаща истина”. Но защо да не разрешим на медиите да продължат да проституират, знаейки че това е единственото нещо което вършат? Такава им е природата. Нашето его харесва медиите; те са олицетворение на страха, който ни мотивира. Знаейки това можем да изберем да не се влияем от тях. Трябва да сте наясно, че повечето медии се контролират от няколко души. Бъдете проницателни. Защо ни се предлага тази информация? Каква е истинската цел? Дали това не е класически пример, на проблем-реакция-решение? Дали те не създават проблем, за да реагираме и търсим начини за решаването му и след това да ни предложат своето решение? „Решението” е това, което те първоначално са искали.Мери Елизабет Крофт

неделя, 24 октомври 2010 г.

Oтношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало

Оливие Базил:"Образът на медийната свобода в България е плачевен"

24 Октомври 2010

Събота 150, БНР

Проблемът в България е едновременно политически, икономически и социален, заяви за предаването “Събота 150″ Оливие Базил, директор на европейския клон на правозащитната организация “Репортери без граници”, във връзка с излязлата класация на организацията за свобода на медиите, в която България и Гърция делят 70-тото място, отразяващо продължаващия спад в класацията за нашата страна въпреки 3-годишното си членство в Европейския съюз.

“Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители. В същото време има и група от истински професионалисти, които не получават нужното уважение в тази държава, която все пак е член на Европейския съюз. Някои от тези журналисти работят чудесно, борят се и понасят на гърба си неволите от своята професия, особено в провинцията. Да работиш в София не е същото като да работиш във Варна или други части на страната.

Политическата класа просто не желае да търпи медийна критика. Другият проблем е свързан с пазара. Поради слабите чуждестранни инвестиции в сектора част от медиите са в сивата икономика. Техните инвеститори ги контролират чрез рекламата, с която се играят много задкулисни игри. Въпреки, че формално се оповестяват собствениците на медии, зад някои от тях стоят едри предприемачи, които ги използват за собствените си икономически интереси. Мнозинството от репортерите често работят без трудов договор при тежки социални условия, следователно те лесно могат да бъдат уволнени, ако поради някаква причина са подразнили определени хора. За щастие тази година няма случаи на агресия срещу журналисти като този с Огнян Стефанов. Това обаче не трябва да ни успокоява. Трябва да е ясно не само на местно, но и на европейско ниво, че е нужна по-силна подкрепа за независимата преса в България, защото тя е входна врата към Европа на други близки държави, където има много по-тежки проблеми със свободата на словото като Русия и страните от Централна Азия”, каза Базил.

Според него блоговете в България са много свободни и всеки може да критикува на своя блог в интернет политическата класа. “Само че, както в повечето страни от Европейския съюз, мнозинството от гражданите се информират основно от телевизията и радиото. Също и от вестниците, но с големи уговорки… Влиянието на телевизиите обаче, частни ли държавни, остава много силно, а там влиянието на правителството или на политическата класа е безспорно. Особено ако погледнем организацията на кадрите или назначаването в обществените медии, едва ли можем да говорим за независимост.

Огромен е проблемът със социалния статут и липсата на сигурност за журналистите. Така те са подтиквани към автоцензура. Нормално е хората да не желаят да се правят на герои, защото мислят за семействата си. Често оставането им на работа зависи от това да не отразяват определени теми. Икономическата зависимост от рекламните бюджети също оказва влияние, особено по време на избори, когато големите приходи от реклама отиват в онази медия, която има по-доброжелателна редакционна политика. В България има индивидуалисти, които се противопоставят на това, но професионалните организации на журналистите са много слаби.

Срещал съм много малко български колеги, които имат доверие на профсъюзите. Да не говорим за липсата на всякаква защита от страна на правосъдната система. Журналисти печелят дела, но рядко, в повечето случаи ги губят. Правосъдието не е на страната на свободната преса в България. Трябва да признаем, че както и в други сфери, тя е гангренясала от корупция. Има цял списък от теми, които не се разследват от медиите, защото съответният журналист незабавно ще си има проблеми със съда. Ако сте нископлатен независим журналист и сте застрашен от съдебни глоби, надвишаващи в пъти месечните ви доходи, едва ли ще изложите на риск себе си и своето семейство, особено след като нямате подкрепа от никого. Липсва и журналистическа солидарност. Хората се познават и се уважават, но когато някой срещне проблеми, останалите се разграничават и не желаят да го защитят, защото и те ще пострадат. И всичко това става в страна от ЕС. Не може българските евродепутати да гласуват резолюции, осъждащи липсата на свобода на словото в други държави, след като в собствената им страна образът на медийната свобода е плачевен”, твърди той.

Българското национално радио е като националната телевизия, то зависи от държавната субсидия, т. е. от финансовото решение на правителството и парламента, смята правозащитникът. “Има и проблем с назначаване на директорите на обществените медии. То не винаги става заради тяхната компетентност, което повдига въпроси. Този проблем съществува от много години и тук не става въпрос да поставяме дилемата “за” или “против” правителството на Борисов. Това важи за цялата политическа класа, защото държавната субсидия за обществените радио и телевизия зависи единствено от добрата воля на парламента. И тук си задавам въпроса дали депутатите трябва да имат пълната свобода да решават този бюджет съобразно това дали им харесва дадена редакционна политика или дадено предаване. Националната телевизия трябва да има много повече воля да разследва всички онези теми, които са в интерес на българите, но които никога не са били разследвани”, добави той.

Много независими журналисти се оплакват, че трябва често да си сменят мобилните телефони, твърди Базил. “Проблемът е, че ние не можем да излизаме с комюнике всеки път, когато това се случва. Но има и други случаи, които можем да посочим. Както в Италия и в Гърция, в България има много журналисти, които ни се обаждат, за да се оплачат от агресия, но не желаят да съобщаваме името им, защото повече няма да си намерят работа. Цяла група журналисти са сложени в черен списък. Първо те са били уволнени не поради липса на професионализъм, а именно защото са си свършили работата. След това те не могат да си намерят друга работа, тъй като никоя редакция не желае да ги вземе, защото знае, че веднага ще последва реакция от властовите кръгове. Те ще поискат уволнението на въпросния журналист, като в противен случай следва икономически натиск върху медията”, завърши той.

По БНР / Mass media