Още:
Мира Баджева се самозадоволява редовно,иска и вибратор !
07 Август 2009
Отново само "частично свободни" !
Американската организация "Фрийдъм хаус" представи 30-то издание на доклада си за свободата на медиите на пресконференция в уникалния „Newseum”, музей на новините. Но преди още камерите във Вашингтон да се включат за събитието, български медии като Mediapool разпространиха най-подробна информация за „новия” доклад.
Криворазбраната медийна свобода
Проблемът е в това, че медията е в нарушение на наложеното от американската организация ембарго за предварително публикуване на изпратената до журналисти информация. Разбира се, това може да се тълкува като проява на голямата медийна свобода в България – свобода да се нарушава забрана за публикуване на материал, свобода да се правят грешки, и други такива свободи.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ситуацията на медиите в цял свят се е влошила
В същото време новият доклад на „Фрийдъм хаус” поставя България в категорията на „частично свободните” държави. Страната е на 76-то място от 196 оценени държави, като не се отбелязва почти никаква промяна в сравнение доклада от миналата година. България си дели мястото с Индия, а съседки по класация са Италия, Намибия, Източен Тимор и Сърбия. Освен България и Румъния, Италия е единствената държава-членка на ЕС, която е в категорията на държавите с „частично свободни” медии. Всички останали са в категорията „свободни”.
Не само в този доклад за свободата на пресата, но и в редица доклади на ООН, Световната банка, Държавния департамент и други институции, България и Румъния упорито се класират под равнището на другите членки на ЕС и остават в група на европейски държави с профила на Сърбия, Албания, Хърватия, Македония, Черна гора, Беларус и други.
Какво пречи на България да се класира по-добре?
"България се представя относително добре. В анализа ни тя наистина е страна с частично свободни медии, но все пак не е далече от държавите, чиито медии се окачествяват като „свободни”. Медийният сектор в България се бори със същите трудности като медиите в повечето държави в момента, става дума най-вече за икономическия натиск", казва Кристофър Уокър, директор на отдела за изследователска дейност във "Фрийдъм хаус".
Според него положително се оценява фактът, че в България традиционно има добра читателска аудитория и разнообразие на изданията. Най-голямо предизвикателство пред страната е да се справи с безнаказаността в случаи на отправени заплахи или употребено насилие над журналисти. "Съдебната система и политическите ръководители на страната трябва да осигурят адекватни мерки за защита на свободата на пресата", подчертава Уокър.
Свободата на медиите в отделните страни-членки на ЕС се различава доста, казва експертът: "Като започнем от Финландия, където медиите са най-свободни, и стигнем до България и Румъния. България е малко под средното за Общността ниво." Ето защо страната трябва да положи много усилия, за да се подобри, заключава представителят на "Фрийдъм хаус".
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Икономическият натиск - един от основните проблеми
Необходим ли е поглед отвън?
Преди година Карен Карлекар, главната редакторка на доклада на "Фрийдъм хаус" за свободата на медиите, подчерта, че закриването на програми за България от чужбина като БиБиСи е било преждевременно. Как стоят нещата днес?
"В съвременната глобализирана медийна среда е изключително ценно да има разнообразие на мненията, не само в самата страна, но и на медии от чужбина. Държава като България има относително добро представяне в най-общ глобален план, но това се дължи на сравнението с държави, в които медиите нямат никаква свобода. Така че за страна като България е полезно да има повече, а не по-малко гласове в медийния ландшафт", смята Кристофър Уокър.
Автор: Соня Каникова / Редактор: Б. Григорова
Радио "Дойче веле" / Медии в България
:::
България има относително несвободни медии и по този показател тя е на едно от задните места в Европа. Това сочат резултатите от поредния годишен доклад на неправителствената организация ″Фрийдъм хаус″ за свободата на медиите по света през 2009 г.
В доклада са обхванати 196 държави, а България е на 76-о място заедно с Индия по свобода на медиите.
Оценката за България, според методиката на ″Фрийдъм хаус, е 36, което праща страната ни на посоченото място. В същото време България е на трето място в района на Балканите - след Гърция и Словения, и на 9-то място в Централна и Източна Европа. На първите осем места са Естония, Чехия, Литва, Унгария, Латвия, Словакия, Полша и Словения.
Журналистите в България са обект на натиск и сплашване
В доклада се посочва, че журналистите в България продължават да бъдат подлагани на натиск и сплашвани, за да бъдат защитени определени икономически, политически и криминални интереси. Тези действия често са безнаказани, което води до някакъв вид автоцензура сред журналистите.
Припомня се, че писателят Георги Стоев, известен у нас като хроникьор на мафията, бе застрелян от двама мъже в София през април 2009 г. Преди това той е казал пред репортери, че желае да свидетелства срещу крупен престъпен бос, но прокурорите показали малък интерес.
В доклада се отбелязва, че държавните БНТ и БНР често са критични към правителството.
Пазарът на частните електронни и печатни медии е доминиран от големи чужди медийни компании. Много от традиционните медии поддържат и свои интернет издания. Няма правителствени ограничения за Интернет, който се ползва от 32% от българите.
В доклада е посочено затварянето на сайта Opasnite.net, тъй като там е била публикувана класифицирана информация, свързана с корупция сред висши представители на полицията и службите за сигурност. Отбелязано е също, че в следващите дни агенти на ДАНС са арестували уебсайт-администратора на сайта Frognews и са го разпитвали за разследващи материали, за които се подозира, че са свързани с Opasnite.net. След това главният редактор на Frognews Огнян Стефанов е нападнат и пребит с чукове от непознати маскирани мъже.
Свободата на медиите по света продължава да намалява
Оценките за останалите балкански страни са : Гърция - 29 (63-о място в света), Черна Гора - 37 (78-о място), Хърватска - 38 (82-о), Сърбия - 39 (83-о), Румъния - 44
(92-о), Босна и Херцеговина и Македония - 47 (98-о и 99-о място), и Албания и Турция - 50 (101-о и 102-о място в света).
Според доклада на неправителствената организация свободата на медиите по света намалява за осма поредна година през 2009 г.
В момента само един от всеки шест души в света живее в страна със свободна преса, като подобрения са били регистрирани единствено в Азиатско-тихоокеанския регион.
Най-големи ограничения на свободата на печата са били наложени в Латинска Америка и в бившия Съветски съюз, се посочва в доклада.
Повечето страни в Централна и Източна Европа са отбелязали слабо отстъпление в областта на медийните свободи. Русия продължава да е едно от най-опасните места за журналисти, които стават жертви на репресии. Тя дели с Гамбия 176-о и 177-о място в годишната класация на ″Фрийдъм хаус, отбелязва ББС и припомня, че през 2008 г. Русия е била на 175-о място.
В доклада се посочват десетте страни с най-лоши показатели в медийните свободи, подредени по азбучен ред на английски: Беларус, Бирма, Куба, Екваториална Гвинея, Еритрея, Иран, Либия, Северна Корея, Туркменистан и Узбекистан.
"В тези страни на практика няма свободни медии. Достъпът на гражданите до информация е силно ограничен, инакомислието се наказва със затвор и като цяло е обект на репресии", изтъкват от ″Фрийдъм хаус″.
На първо място в света по свобода на медиите е Исландия.
медиапул / Медии в България
Свободата на медиите е под заплаха в целия свят; България е на 76 място в света !
Автор: Асошиейтед прес
Свободата на медиите по света намалява за осма поредна година през 2009 г., сочи ежегодният доклад на неправителствената организация Фрийдъм хаус. В момента само един от всеки шест души в света живее в страна със свободна преса, като подобрения са били регистрирани единствено в Азиатско-тихоокеанския регион. Най-големи ограничения на свободата на печата са били наложени в Латинска Америка и в бившия Съветски съюз, се посочва в доклада. Повечето страни в Централна и Източна Европа са отбелязали слабо отстъпление в областта на медийните свободи. Русия продължава да е едно от най-опасните места за журналисти, които стават жертви на репресии. Тя дели с Гамбия 176-то и 177-мо място в годишната класация на Фрийдъм хаус, включваща 196 страни, отбелязва Би Би Си и припомня че през 2008 г. Русия е била 175-а.
В доклада се посочват десетте страни с най-лоши показатели в медийните свободи, изредени по азбучен ред /на английски/: Беларус, Бирма, Куба, Екваториална Гвинея, Еритрея, Иран, Либия, Северна Корея, Туркменистан и Узбекистан. "В тези страни на практика няма свободни медии. Достъпът на гражданите до информация е силно ограничен, инакомислието се наказва със затвор и като цяло е обект на репресии", изтъква Фрийдъм хаус.
На първо място в света по свобода на медиите е Исландия. Оценката за България, според методиката на Фрийдъм хаус, е 36, което праща страната ни на 76-о място, заедно с Индия, по свобода на печата. В същото време България е на трето място в района на Балканите - след Гърция и Словения - и на 9-то място в Централна и Източна Европа. На първите осем места са Естония, Чехия, Литва, Унгария, Латвия, Словакия, Полша и Словения.
Оценките за останалите балкански страни са както следва: Гърция - 29 /63-то място в света/, Черна Гора - 37/78-мо/, Хърватска - 38 /82-ро/, Сърбия - 39 /83-то/, Румъния - 44 /92-ро/, Босна и Херцеговина и Македония - 47 /98-мо и 99-то
място/, и Албания и Турция - 50 /101-во и 102-ро място в света/.
Българско национално радио
Три имена | Тодор Костадинов Батков |
Дата на раждане | 17.10.1958 г. |
Място на раждане | гр. Пловдив |
Качество | Нещатен служител |
Структури, в които е работил | ДС, управление III |
Документи, свързани с кариерното му развитие | Привлечен със заповед № 120/ 20.09.1977 г. и се води на отчет от полк. Колев. |
Публична длъжност или публична дейност | Собственик в "СТАНДАРТ НЮЗ" ЕАД |
Собственикът на Левски Тодор Батков излезе с изявление пред собствения си вестник "Стандарт", след като днес Комисията по досиетата разкри, че адвокатът е бил агент на Държавна сигурност.
"Всеки българин трябва да се гордее, когато може да бъде полезен на родината си. Както и трябва да се срамуват всички, които продължават да слагат в един кюп разузнавачи и жалки доносници. Пример за това е поредният доклад на Комисията по досиетата, в който присъства и моето име.
Малко хора знаят какво означава III управление на ДС. Някои ще кажат където трето, там и 6-о управление. Но разликата е от небето до земята.
Ако някои са разбивали човешки съдби с политически доноси, то Трето управление на ДС бе военното контраразузнаване. Всяка държава има ВКР. Аз съм горд, че имах възможността да работя за националната сигурност на България, изпълнявайки своя воински дълг.
Не са ме питали дали искам да служа, нито къде да ме разпределят. През 1977 г., след като завърших с пълно отличие Школата за запасни офицери, бях изпратен да служа като старшина-школник във ВКР. Служих достойно и нямам нито един повод да се срамувам. От прекараната една година ми останаха добрите спомени. След като се уволних през октомври 1978 г., не съм имал и нямам отношения с никакви служби, управления, агенции и т.н. Имам морала и самочувствието да издавам най-независимия и най-достоверен политически ежедневник – вестник "Стандарт".
Пожелавам по-малко безсънни нощи на знайните и незнайни агенти и доносници, които Комисията упорито продължава да крие от обществото. А на Комисията по досиетата пожелавам със здраве и все повече да харчат народните пари за луксозни кабинети, въртолети, скъпи коли, обеди и вечери. С това те ще останат в историята", казва Батков.
http://football.sportal.bgВестник "Стандарт":
Джипита взимали по 20 лв. на талон !
Почват кръстосана проверка на личните лекари !
ТУК.
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Друг небезизвестен представител на българските медии, който лъсна вчера, е собственикът на футболния "Левски" и на "Стандарт нюз", което издава в. "Стандарт" - Тодор Батков. Той е привлечен като нещатен сътрудник на Трето управление, което е военното контраразузнаване, през 1977 година. "Всеки българин трябва да се гордее, когато може да бъде полезен на родината си. Както и трябва да се срамуват всички, които продължават да слагат в един кюп разузнавачи и жалки доносници", обяви адвокатът в официално обръщение, публикувано на интернет страницата на вестника му.
3 Април 2010
Иван Бакалов
Случаят с писмото на Доган “До Мадам В” е като авария в канализацията. Избил е мръсен канал, кал и смрад са излезли на открито. Голяма беля, къщата ще смърди дълго, може да се оправи само с основен ремонт.
След като един от най-влиятелните политици в държавата обвини журналистката “Мадам В” в корупция, рекет и търговия с влияние, настъпи затишие. Като камък в блатото - цоп. И тишина. Но не се знае дали няма да последва буря. Според Доган “Мадам В”, в която се позна сама журналистката от “Труд” Валерия Велева (а и всички я познаха) подновила офертата си да бъде “таен P.R.” на ДПС, тоест искала “възнаграждение за “добър тон” в нейните писания. Чиста проба подкуп и рекет. В случая не го предлага засегната страна, като се разчу при ареста на един бивш министър през седмицата. Все едно следователят по делото на министъра сам да си поиска подкуп. Сигурно е имало и такива случаи със съдии, прокурори и следователи. А как е с журналистите?
Валерия Велева се яви в един ден в четири телевизии да обяснява, че ще съди Доган, и че никога не е взимала пари от политици.
На кого да вярваш?
На “моралния стожер” Доган или на “моралния рупор” Валерия Велева? Много труден избор.
От една страна, да се разкрие, че някой политик е корумпиран, не е новина. Хората са убедени, че е така. Мнозина не харесват Доган и смятат, че неговата партия ДПС яко е бъркала в кацата с меда при предишното управление. И като потвърждение на това в. “Труд” нанесе сериозен удар на Доган - разкри, че е взел 1,5 млн. лв. хонорар като консултант по хидроенергийни проекти.
Години наред “Труд” се отнасяше прекалено уважително към Доган, както и към президента Първанов, Бойко Борисов и др. Щадеше го, премълчаваше на моменти гафове и т. н. Едни мазни отношения, от които някак не ти става хубаво, та чак ти се повдига понякога…
Велева, като основен политически наблюдател на “Труд”, е една от журналистките, които направиха така, че хората да предпочетат да четат т. нар. жълти вестници, защото откриват в тях повече истини за това, което се случва, отколкото в уж сериозните.
И една от журналистките, която демонстрираше близост с Доган (ексклузивни изявления, интервюта само за нея и т. н.), беше именно Валерия Велева. Близостта беше толкова явна, че в медиите се появиха клюки, че Велева ще оглави медийната група на Доган, след като той купи и вестниците “Труд” и “24 часа”, за което се водеха преговори чрез Дилян Пеевски. И точно Велева написа разгромяваща статия “Парите повличат Доган и ДПС”, в която го рисува с черни краски, след като довчера е ваяла образа му на голям политик.
Защо така тя и вестникът се обърнаха срещу човека, когото до неотдавна са тачили? Почти всички наблюдатели смятат, че това е дълбоко организирана атака, а не просто журналистическо разкритие на “Труд”. А то не е и кой-знае какво разкритие – Доган е взел парите официално и е вписал това в данъчната си декларация. Въпросът е във внушението – Доган взима пари от обект “Цанков камък”. Точно това, изглежда, го е вбесило, защото специално му обръща внимание в писмото си. И така Доган отвръща на удара.
Какво се получава? Доган е взел пари по договор от частна фирма (“Минстрой холдинг”), подизпълнител на австрийска фирма (“Алпине Бау”), която строи “Цанков камък”. Може да е неморално, но е законно.
А в отговора си Доган внушава, че “Мадам В” взима пари под масата и рекетира. На няколко пъти той й казва, че се разминава не само с морала, ами и със закона.
Кой ще повярва на Велева, като сравнява писанията й преди, и писанията й сега? Всъщност обръщането на палачинката от нейна страна чрез статията й, изглежда е предизвикало гнева на Доган и това писмо. Иначе той премълча първата публикация за хонорара от 1,5 млн.
Вестници я защитават, в Интернет я ругаят
И защитата на Велева от разни колеги на страниците на в. “Труд” не е никак “пламенна”. Някакви метафори за книжни тигри, разсъждения по принцип за политиците и журналистите, а главната редакторка на “24 часа” Гочева казва, че от скандала ще загубят и двете страни и по-добре Велева да се срещне с Доган в съда, че иначе “ще останат съмнения”…Ох, милата. Съмнения ли?
Като се погледнат реакциите във форумите под статиите в Интернет, почти 100% от читателите са убедени, че Велева е корумпирана. Повечето коментари не са за Доган, а за нея. Такива словоизлияния има за Велева, че да ти стане неудобно, че си журналист. Приравняват я с фолкпевица, която си има тарифа за секс… Чалгата си намира съответствие в журналистиката…
Но и някои коментатори - като д-р Тони Филипов (“Из делниците на един луд”) - по повод случая с Велева писаха: “Вестникар ли? – казваше дедо Вазов - Жаба да пипна не ма е така гнус.” Стани, дедо, да видиш как днешните вестникари направиха така, че “честен журналист” да звучи като оксиморон…”
Положението е деликатно от гледна точка на вестникарите – да проявиш ли професионална солидарност и да защитиш “несправедливо обвинената колежка”, докато не представят доказателства, че е корумпирана? Или да си чистиш къщичката – както се изразява вицето Цветанов за акциите срещу корумпирани ченгета?
Велева и в. “Труд” тръгнаха категорично да се бранят, не допускат и грам съмнение, че може нещо вярно да има в твърденията на Доган.
Дори премиерът Борисов в изявление на крак пред журналисти някъде в “Марица Изток” я защити, като каза, че „отношението на Ахмед Доган към Валерия Велева е недопустимо”. Дори добави, че “никой няма право да злепоставя и унижава журналист, включително Ахмед Доган”. Много интересно изказване. Харесва се на журналистите. Дали не е преднамерено - от устата на любимеца на медиите години наред? В защита на журналистката Велева, която му омеси баница, като спечели изборите и търчеше с бохчата да му я връчи лично. Борисов някак неволно издаде една от причините за сервилните вестници - ти на мене, аз на тебе. Ще ухажваме журналистите, те да не пишат лошо за нас. Е как няма някой журналист да се изкуши при такова отношение?
Ами ако журналистът почне да рекетира? Сам да си иска пари? Не трябва ли някой да каже това? В случая с Велева единствен Доган може да докаже думите си. Тоест той трябва да признае, че е дал пари, тоест, че е съучастник в престъпление.
Какво да очаква Борисов след баницата?
Вместо Борисов да защитава Велева в този скандал, по-добре да се замисли - тя му сервилничеше, както на Доган (ето един образец на този тип журналистика - репортажът й за посещението на премиера във Франция, със заглавие “Мъжката политика на Борисов омагьоса Париж“)). Това подсказва, че нищо чудно утре да се обърне срещу него, както се случи с Доган. Достатъчно е да загуби следващите избори. Това е безпринципната журналистика - хвалиш, хвалиш, хвалиш, после обръщаш палачинката и започваш да плюеш… Много вестници го умеят. Тия на ДПС и Дилян Пеевски направиха обратното на Велева - плюха, плюха, плюха, а после почнаха да хвалят - премиера Борисов. И той не е недоволен…
Скандалът с “Мадам В” няма да отшуми току-така. Нищо, че някои медии се правят, че все едно не е ставал.
Много вестници все още са зависими или демонстрират лоялност към Съюза на издателите, чийто шеф е главният редактор на “Труд” Тошо Тошев. Но не всички. А контролираните от Дилян Пеевски и Доган “Уикенд”, “Телеграф”, “Монитор” и др. също си направиха издателски съюз. Пеевски изкупува и разпространителски фирми. Май точно това е в основата на атаката срещу Доган. Кой знае.
Като продължение на темата в следващите дни e-vestnik ще пусне откъси от непубликуваната още книга “Вестникът - един ден” на колежката Милена Бойчева, работила във в. “Труд”, която повдига завесата зад кулисите в журналистиката. В романа си тя описва ситуацията в редакцията на един “голям вестник” и професионалните извращения на “топ-журналистката Корнелия Колева”.
————-
Като допълнение по темата - за механизма на корупция във вестниците отвътре - виж тук