Одобриха сделката за ефира
Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е одобрила сделката за НУРТС - Националното управление за радио и телевизионни системи.
"Виваком" обяви, че продава 50% от дружеството на регистрираната в Кипър "Манселорд Лтд".
КРС вече е прехвърлила четири лиценза от досегашния собственик БТК на дружеството "НУРТС България", собственик на което е "Манселорд".
След всички одобрения на сделката "Виваком" ще апортира сегашното си подразделение НУРТС и съакционерите ще си поделят по 50%.вс
:::
Цветан Василев (вляво) и Делян Пеевски вече имат цяла медийна империя
© Сп. Тема, Кирил Константинов
Весислава Антонова 
Андриан Георгиев
Един ще ги владее всички
Инвеститорите зад банкера Цветан Василев ще имат водеща роля в предстоящата цифровизация на тв ефира
"Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие."Джон Р. Р. Толкин, "Властелинът на Пръстените"Групата около Корпоративна банка и нейният собственик Цветан Василев, която изкупи редица вестници и държи сериозна част от разпространителския пазар на печатни произведения, постъпателно си осигурява контрол и върху разпространението на телевизиите.Преди около месец една офшорна компания, свързана с Василев, договори да купи от БТК половината от дружеството, което осигурява радио- и телевизионното разпръскване в България.Миналата седмица беше обявено, че през него ще бъде придобита друга интересна фирма - "Тауърком България", местният представител на едноименния словашки производител на телекомуникационно оборудване."Тауърком" спечели преди време конкурса за изграждане на т.нар. мултиплекси. Това са устройствата, чрез които ще се разпространяват сигналът на телевизиите в близко бъдеще, когато всички те трябва да преминат към дигитално излъчване.Тези последни развития едва ли са били известни на докладчиците към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), когато миналия петък в позицията си за България институцията предупреди, че според нея в страната гаранциите срещу натиск над телевизиите, радиостанциите и вестниците са само формални."Фактът, че основните медии се управляват от хора с голямо политическо влияние, помага за атмосфера на недоверие към медиите и за създаване на впечатление на зависимост от изпълнителната власт, както и от други сфери на влияние", се казва в доклада.Пак тази седмица шефът на медийната програма във фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер направи подобна констатация. "Често [в България] не се знае кой стои зад някоя медия. Или пък, ако се знае поне отчасти, то това са отношения на собственост, които се отличават с корупция и олигархични структури на власт", казва той.Ако сделката за "Тауърком" бъде одобрена, същата схема на неясна собственост и съмнителни обвързаности ще се пренесе и в разпространението на телевизии и радиостанциите.Мулти какво?Цифровизацията на българския ефир трябва да протече на два етапа и на всеки от тях ще бъдат изградени по три мултиплекса. "Тауърком" спечели конкурс за две от системите, а в момента тече конкурс за третата, която трябва да разпространява обществените медии.Операторът на мултиплекса е важен, защото той получава (макар и с известни ограничения) власт върху това коя телевизия да влезе в цифровия ефир. Ако сделката за "Тауърком" бъде одобрена, това ще означава, че групата около Цветан Василев ще контролира отчасти и и избора на телевизионните сигнали в ефира.Според сегашния вариант на Закона за електронните съобщения всеки мултиплекс ще може да излъчва между четири и десет програми, две от които задължително ще са български и ще бъдат избирани от Съвета за електронни медии (СЕМ).Останалите ще бъдат избирани от оператора на мултиплекса, след като СЕМ определи профила им - спортни, музикални, новинарски и пр. По закон сегашните национални телевизии задължително ще получат достъп до цифровия ефир. bTV и Nova ще имат право на по три канала, а Pro BG и TV7 (свързана с Цветан Василев) по един.За да бъде картината пълна, следва да направим и уточнението, че групата около Цветан Василев участва и в конкурса, който КРС обяви, за обществения мултиплекс. Държавата реши в този конкурс да участват частни компании, тъй като инвестицията в подобна мрежа е доста висока. В конкурса участват общо шест компании, сред които и австрийската ORS през дружеството "Бългериън бродкастинг системс".Още в края на миналата година ORS реши да обжалва решението на КРС, с което лицензът за изграждането на първите два частни мултиплекса в България бе дадено на "Тауърком". Мотивът за атакуването на решението пред Върховния административен съд е, че ORS бе формално отстранена като компания, свързана с телевизионен оператор (австрийската обществена телевизия ORF притежава 60% от ORS).Според фирмата обаче решението на КРС е незаконосъобразно, защото законовото ограничение е приложено за свързаност с чуждестранна медиа. Тогава от екипа на ORS коментираха, че това решение противоречи както на конкретните правни норми, така и на духа на закона, които имат за цел защита на конкуренцията в България.Офшорни медииСпоред българските закони собственик на тв канал не може да притежава мултиплекс. Групата около Цветан Василев и Корпоративна търговска банка също притежава в медийните си активи телевизии - TV7 и BBT. Според официалната версия собственик на първия канал е австрийски фонд, специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите, като Цветан Василев е само негов финансов консултант.На подобна позиция в процеса на сключване на сделката беше обявена и Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. В действителност най-вероятно сделката е финансирана от Корпоративна търговска банка и групата упражнява контрол върху нея, така както и върху вестниците си. По регистрация обаче каналът е собственост на кипърска компания и ако българските власти подходят формално, той може да получи разрешение да придобие мултиплексите.Същият е случаят и с BBT, която е собственост на "Нова българска медийна група". Тя формално е притежавана от Ирена Кръстева, но всъщност е изцяло финансирана от Корпоративна търговска банка, където са заложени всичките й акции.Така, ако продажбата на "Тауърком" бъде одобрена, ще се получи парадоксът, че една открита и нормална компания като австрийската ORS не може да участва в разпространението на български канали, защото има телевизия в Австрия, а скритият зад различни кипърски офшорки Цветан Василев да направи точно това, което духът на закона забранява.Ако КЗК одобри двете сделки, Mancelord Limited и БТК като съсобственици в "НУРТС България" ще придобият правото да строят частните мултиплекси и отделно ще кандидатстват за обществения мултиплекс.Така "НУРТС България" може да се окаже собственик не само на инфраструктурата от тв предаватели, но и на половината мултиплекси в страната. Освен това в ръцете на двете компании ще бъде единствената предавателна мрежа и мултиплексите за първата фаза на цифровизацията, което ги превръща в монополист на цифровото разпространение.В края на управлението на тройната коалиция, не без лобирането на групата около Цветан Василев, беше отменена и друга забрана - за едновременно притежаване на разпространителската мрежа и мултиплекс. Ако тя беше останала, в момента сделката за "Тауърком" нямаше да е възможна.Смисълът на забраната беше да се предотврати концентрацията на голям ресурс и съответно злоупотребата с него. След силен натиск от страна на ДПС ограничението беше отменено с мотива, че може да отблъсне сериозните инвеститори от българския пазар, за които няма да е изгодно да са собственици само на мрежата.Според два източника от медийния пазар е възможно участие в офшорката, която купува мултиплексите и мрежата за излъчване, да има и властелинът на рекламния пазар Красимир Гергов. Заради неясната собственост обаче това е трудно за доказване.КРС ще има становище по сделката за ефирните предаватели до 20 май, коментира председателят й Веселин Божков. "Телекомуникационният регулатор не проверява собствеността на бъдещия притежател, а как ще се променят пазарните дялове след продажбата", обясни Божков."Ще се интересуваме дали аналоговото излъчване на БНТ и БНР ще продължи да бъде ангажимент на НУРТС", допълни Петър Рендов, член на КРС. Според него надзорът върху медийната концентрация не е в правомощията на регулатора.КЗК също трябва да се произнесе по сделката. Нейното решение се очаква в началото на юни, но антимонополният орган може да поиска отсрочка от четири месеца, в случай че се нуждае от по-изчерпателен анализ. КЗК проверява дали двете страни са от свързани бизнеси и дали ще създават монополен играч на пазара.Комисията също така проверява произхода на капитала, но този контрол е по-скоро формален и едва ли може да спре сделката. КЗК може да постави на обединената компания условия, под които да работи, но все още не е ясно дали това ще се случи в казуса с НУРТС.Как се стигна дотук?Медийната инвазия на хората около Корпоративна търговска банка започна преди около три години, в пика на управлението на тройната коалиция. Тогава те изкупиха последователно вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Меридиан мач".На следващ етап от Любомир Павлов - ковчежника на Стефан Софиянски, беше купена TV7 заедно с в. "Експрес". Групата има собственост и в най-тиражния български седмичник - "Уикенд", както и уебсайтове. Според непотвърдена официално информация Цветан Василев и Делян Пеевски контролират и сайтовете vsekiden.com и bnews.bg.В началото на тази експанзия един от големите въпроси, които се задаваха, беше откъде Корпоративна търговска банка (КТБ) намира финансиране за медийните сделки. Почти всички компании, в които тя има интерес, са или губещи, или на много минимална печалба.Отговорът на въпроса стана малко по-ясен след падането на тройната коалиция от власт. Тогава се разбра, че в КТБ са концентрирани над 35% от парите на държавните дружества, при положение че банката има под 3% пазарен дял. В крайна сметка се получава така, че медийните инвестиции на Цветан Василев са финансирани от държавата.По същия опосредстван начин сега с парите на данъкоплатците ще бъде финансирано завладяването на тв разпространението. И което е още по-лошо, заедно с него ще върви налагането на канцерогенния журналистически модел на групата около Цветан Василев и Делян Пеевски, който освен всичко друго включва изключително угодничество към властта. Защото все пак тя му плаща сметките.
Вестник "Капитал"
:::
Страната на неизвестните собственици
Офшорна компания не е мръсна дума, но България отново е изключение от правилото
Последното нещо, което правителствата на бедните страни питат една чуждестранна фирма, е какъв е произходът на техните инвестиции. Намиращата се в преход България не направи изключение от това правило. Превърналият се в заклинание израз чуждестранен инвеститор стана етикет, който през годините от 1990 насам беше използван многократно и често в ущърб на държавния интерес. Сивата икономика и неработещите държавни регулатори пък превърнаха офшорните фирми в инструмент за бягство от данъчната тежест в България - процес, който дори и след последното понижаване на данъците едва ли ще спре.
В началото беше Мултигруп
и... “изкуството”. Илия Павлов поставя основите на бизнесимперията си през 1988 г., когато е създадена творческо-производителната кооперация “Мултиарт” за износ на културен продукт и артисти в чужбина. Следва легендата с рязането и продажбата на подводници в Малта. Истинският “бизнес” обаче започва след регистрацията на “Мултиинтернешънъл” - Вадуц, която е дублирана и в Драгоман, България. Последната фирма е основен държател на дяловете в първата група компании на Мулти - “Бартекс”, “Интерстийл”, “МИ инженеринг”, “София инс”, “Арес делта”. “Мултигруп - България” е регистрирана едва в края на юли 1992 г. Дружеството е собственост на Мултигруп - Цуг.
Според някои версии мозъкът на първоначалните операции е бил бившият член на Политбюро Огнян Дойнов. Като връзка между тях се сочи покойният магнат Робърт Максуел, който беше в добри отношения с много от българските тоталитарни политици. Според друга версия идеологът на Мултигруп е Андрей Луканов. В подкрепа на това твърдение доказателства също няма. Офшорките пазят добре тайните за истинските играчи и произхода на капиталите.
Казват, че когато Толстой е писал “Война и мир”, е използвал табла с дървени фигури с имената на героите, за да не спомене някого след неговата смърт. Неизвестният стратег на “Мулти” вероятно има същия проблем, стремейки се да обхване различните фирми с капиталово участие на холдинга. През “златния” си период - 1992 - 1996 г., компанията се сдоби с 24 предприятия, 7 хотела и над 25 търговски фирми у нас и в чужбина. Основният подход на “Мулти” беше бърза печалба чрез завардване на входа и на изхода на няколко промишлени гиганта. През този период около 25% от износа на “Кремиковци” бе обвързан с корпорацията. Последва скандалният цесионен договор за дълговете на “Химко” и “Кремиковци” към Булгаргаз, при което “Мулти” замалко не стана собственик на двата индустриални гиганта.
“МG файнанс” - Лондон, нашумя покрай скандалната сделка с руски ценни книжа през август 1998 г., които Кредитна банка купи по номинал, вместо по пазарна цена. От сделката банката загуби 16.3 млн. долара и няколко месеца по-късно фалира. Чрез “Мегават инвест” пък групировката купи столичния хотел “България” и “Арбанаси палас” - Велико Търново. Пак чрез нея “Мулти” опита да приватизира “Бороспорт”, но тогавашният търговски министър Валентин Василев спря сделката. Групировката дълго време отричаше да има нещо общо с офшорката, която се представяше за чуждестранен инвеститор. Мултигруп е миноритарен собственик в “Мегават”, основната част е собственост на швейцарци, които държат на анонимността - нещо, което е практика при чуждестранните партньори на “Мулти”.
От около две години насам много от фирмите на Мултигруп в България се пререгистрират като собственост на офшорки, а самата компания ги ръководи чрез доверителни договори за управление. По този начин отпадна и последната възможност да се идентифицират собствениците на групировката. Чрез трансформацията на собствеността “Мулти” избягва отговорността при не особено прецизни сделки. Например до май 1998 г. 99% от акциите на “Бартекс” бяха собственост на “Мултигруп - България”. След това са прехвърлени на “МG файнанс”. Когато избухна захарната афера, от “Мулти” обясниха, че нямат нищо общо с компанията, която вече имала друг собственик.
Масова е също практиката фирма на “Мулти” да отпуска или да гарантира кредита на друга дъщерна компания. Така че е голяма вероятността една счетоводна операция между две офшорки на “Мулти” да се представя като интерес на външен инвеститор към групировката.
През април м.г. “Мулти” официално потвърди, че част от централата е продадена. Според информацията 20.02% от Мултигруп - Цуг, са собственост на анонимни чужденци, останалите акции държи Илия Павлов. Междувременно групировката мина през няколко трансформации, включително смяна на името, за да оцелее под натиска на кабинета на Иван Костов.
Офшорна компания роди и другата голяма групировка от зората на едрия бизнес в България - “Трон”. Тя е дъщерната фирма на едноименна виенска компания и е собственост на скандалния бизнесмен Красимир Стойчев. Компанията-майка е собственост на дружество, регистрирано в Цуг, Швейцария, и представлявано от адвокатска кантора. В резултат на това е невъзможно да се установи кой е истинският собственик. “Трон” нашумя с аферата за износ на цигари в Русия, с фалита на Капиталбанк и с проблемите около “Мобилтел”.
Мобилни офшори
Още от самото начало “Мобилтел” е свързан с неясни капитали. Компанията бе учредена през 1994 г. от Капиталбанк, “Фърст файненшъл”, “Трон”, “Спринт-21” и “Ликом”. Следват няколко прехвърляния на акции. В резултат на това към август 1996 г. разпределението е следното - “Трон” на Красимир Стойчев държи 26% от капитала, толкова е делът и на “Фърст файненшъл” на Ангел Първанов, “Дару финанс” на Атанас Тилев държи 25%, “Телеком инвестмънт” на Стюарт Каралян, Младен Мутафчийски и Борислав Дионисиев - 18%, и фирмата “Ликом” - 5%. Липсата на средства за инвестиции изправя дружеството пред опасност от фалит. Тогавашният шеф на GSM-оператора Красимир Стойчев иска разрешение за продажба от Комитета по пощи и далекосъобщения. В полученото разрешение шефът на КПД Любомир Коларов посочва като изискване за купувач да бъде привлечен първокласен инвеститор. Новият собственик на дружеството обаче се оказва отново офшорна компания - “Глобус инвестмънт” на Григорий Лучански, собственик и на “Нордекс”, свързвана със съветските тайни служби. Лучански прехвърля 8% от акциите на “Мобилтел” на “Теленорд - АГ”, също регистрирана в Цуг, Швейцария.
Неспазването на условието за продажбата на оператора на първокласен инвеститор е причина през 1997 г. тогавашният председател на КПД Антони Славински да предупреди, че продажбата е невалидна. През юни е извършено джиросване на акции, като “Трон” придобива 51% от акциите, а “Фърст файненшъл” - останалите 49%.
В края на 1997 г. следва нова смяна на собствеността. Красимир Стойчев напуска оператора, като акциите му се купуват основно от швейцарския инвестиционен фонд “Истърн маркет телеком фънд”, който придобива 50% от акциите на “Мобилтел”. Останалата част се разпределя между “Фърст файненшъл” (41%) и “Бул Сим” ЕООД, фирмата на Владимир Грашнов, назначен за изпълнителен директор. По-късно акциите на “Фърст файненшъл” са изкупени от “Бул Сим”. Фондът е с адрес на управление Насау, Бахамските острови, и се менажира от “Юнайтед юръпиън банк”, също с адрес на управление в Насау. Офшорната регистрация прави невъзможно установяването на истинския собственик, но още в началото се появяват съмнения, че зад него стои скандално известният руски бизнесмен Майкъл Чорни. Тази идея постепенно се утвърди, въпреки че адвокатът на компанията Тодор Батков отричаше Чорни да има връзка с фонда. През март 2000 г. са прехвърлени акции на кипърската офшорка MCG holdings, управлявана от финансиста на Чорни, която става собственик на 4.92% от капитала на оператора.
“Истърн телеком” държи 94.7%, а “Бул Сим” - 0.1%. През декември миналата година стана факт и продажбата на оператора, за която започна да се говори преди близо две години. Тримата израелски бизнесмени - Лев Левиев, Елиезер Фишман и Арон Мозес, придобиха фирмите, държащи акциите на оператора.
Офшорка взе най-големия енергиен проект
В енергийните среди и някои консултантски компании договорът на НЕК с регистрираната в Ирландия офшорка 3С се оценява като най-чистата схема за законно източване на държавата. “Регистрира се офшорка, прави се така, че да спечели проекта, и след това се продава с капитализация - схемата е много ефективна”, коментира известен консултант.
Преди две години 3С спечели обявения от НЕК търг за изпълнител на проекта за изграждане на нова мощност от 600 мегавата в “Марица-изток 1”. Общата стойност на необходимата инвестиция се оценява на 800 млн. долара. Никому неизвестната и, както се оказа впоследствие, регистрирана само месец-два преди обявяването на търга офшорка елиминира “Нешънъл пауър”, “Ентерджи”, “Мицуи” и други световноизвестни енергийни компании. Това обаче не изненада никого - още с публикуването на обявата стана ясно, че резултатът от търга е предопределен. В обявата НЕК съобщи, че организира търг с иницииращ партньор. Според неговите условия, след като всички кандидати подадат офертите и те бъдат отворени, иницииращият партньор има право да подобри офертата си. Този иницииращ партньор се оказа 3С. След това стана ясно, че въпреки обявения търг за изпълнител на проекта всъщност е избран нещо като инвестиционен посредник - 3С обяви, че се продава за 50 млн. долара заедно с правата за строеж и експлоатация на централата. Първите покани бяха отправени към някои от елиминираните на търга компании, които естествено отказаха. В началото на 1999 г. се чу, че мизата е паднала на 5-6 млн. долара. През лятото на 1999 г. сделката най-после стана. Купувачът се оказа AES, която е една от водещите енергийни компании в САЩ. Цената, на която американците придобиха мажоритарния пакет в 3С, не беше съобщена. Собственикът на офшорката Джейкъб Менахем остана акционер и директор на компанията заедно с представителя на AES Ричард Мардон.
Основният аргумент на НЕК и на екипа на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев бе, че 3С е спечелила с най-ниска цена. В офертата на 3С токът, който ще се произвежда от новата централа, действително е с най-ниска цена в сравнение с останалите оферти - около 2.9 цента на Квтч. Много по-късно се разбра, че всъщност става въпрос за договор за ишлеме, при който цената не включва горивната компонента. В крайна сметка се оказа, че централата ще продава на НЕК електричеството над 4.5 цента за квтч. В момента споразумението за “Марица-изток 1” се предоговаря. Не е ясно кога ще тръгне проектът.
Мъглата около “Химко”
През май 1999 г. АП определи американската “Ай Би И транс ъф Ню Йорк” за избран купувач на 57% от капитала на “Химко” - Враца. Според справката на агенцията тя е дъщерна на “Ай Би И трейд”, а последната е част от “Ай Би И груп”. Според една от версиите зад американската компания стоят интереси на “Газпром”, но това не се доказа. Съмненията са свързани най-вече с миналото и фирмените участия на новите шефове. Факт е, че след продажбата “Химко” се сдоби с лоша слава заради новите лица в ръководството - Валентин Димитров и Мартин Макариев, чиито имена се свързват със скандални групировки и сделки.
В края на 1999 г. гръмна скандалът с делото срещу Юрий Литвиненко, един от тримата директори в “Ай Би И транс”. Оказа се, че украинската главна прокуратура и Върховният съд на щата Ню Йорк разследват Литвиненко. От “Ай Би И трейд” обвиниха Литвиненко, че е създал две нови компании - в Санкт Петербург и в Кипър, с идентично название “Ай Би И транс ъф Ню Йорк” и чрез тях се опитва да присвои акциите на “Химко”.
(Ни)чии медии
“Телевизията на Мърдок” - BTV, също се оказа собственост на офшорна фирма. Миналото лято беше направен опит за промяна в капитала на “Болкан нюз корпорейшън” АД (носител на лиценза за частна национална телевизия) и стана ясно, че 99% от дружеството са собственост на “Нюз Бългерия инк.”. Това е офшорна компания, регистрирана в щата Делауеър, САЩ. От “Болкан нюз” поискаха разрешение да продадат акциите, притежавани от “Нюз Бългерия инк.” на “Нюз Бългерия телевижън ЛЛС”, която също е регистрирана в щата Делауеър. Проверка на “Капитал” в щатските публични регистри тогава установи, че единствената съществуваща информация за фирмите са уставният им капитал и предметът на дейност.
Явно заради прехвърлянето между офшорни фирми бившият председател на Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) Веселин Стойков не посмя да разреши промяната на капитала. Той поиска проекторешението да бъде одобрено от пет министри, секретаря на МС и Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). Медийните експерти обаче отказаха да дадат съгласие, докато не се изясни кои всъщност са настоящите и кои ще са бъдещите собственици на “Болкан нюз корпорейшън”. Реакцията на НСРТ всъщност беше закъсняла, защото те бяха одобрили лицензирането на телевизията по документи, в които е била ясна офшорната собственост. Наложи се от централата на “Нюз корпорейшън” в Ню Йорк да пращат обяснения, а в България пристигна и изпълнителният вицепрезидент на компанията Мартин Помпадур. В крайна сметка от “Болкан нюз” се отказаха да “преструктурират холдинга” и собствеността остана на офшорката “Нюз Бългерия инк.”
Скандалът в края на миналото лято обаче засили съмненията чия всъщност е BTV. Слухове свързват името на рекламния монополист Красимир Гергов с притежание на акции от фирмата или определени договорки с хората на Мърдок за придобиване на собственост в бъдеще.
Сигурно, ако още в началото адвокатите на “Болкан нюз корпорейшън” бяха обяснили схемата, по която твърдят, че “Нюз корпорейшън” е собственик на BTV чрез регистрирана в Делауеър неизвестна фирма, нямаше да останат вечните подозрения, че има нещо гнило в собствеността на първата частна национална телевизия.
При електронните медии прикриването на истинския собственик чрез верига от офшорни компании наистина се превръща в проблем. Това важи особено за националните телевизии. Задачата на органите, които издават медийните лицензи, е да го направят по начин, който защитава обществените интереси. Хората имат нужда например от обективни новини. Не всички кандидати за национален ефир обаче биха могли да го гарантират. Очевидно е, че ако например Мултигруп имаше тв канал по време на газовата война, той щеше да бъде използван в борбата й срещу правителството. От което биха пострадали обикновените зрители, защото нямаше да получават обективна информация. Затова е хубаво собственикът на телевизията да е известен. Съмненията, че Нова телевизия се притежава от сърбина Дарко Таминджич например, изхвърлиха канала от първата надпревара за националния ефир. По време на второто състезание медиата пак имаше проблеми със собствеността. Тогава конкуренти се опитаха да я атакуват с факта, че няколко процента от капитала й са собственост на фирма “Сандкей холдингс”, регистрирана в Кипър. Тогава Минос Кириаку, собственик на “Антена груп”, която купи Нова телевизия, така и не успя да разбере защо никой не му повярва, че “Сандкей” е негова компания. По-късно собствениците прехвърлиха офшорния процент на “Антена България” ЕООД.
Междувременно от американската компания Metromedia International Telecomunications Inc., която кандидатстваше за лицензи за регионални радиостанции, се опитаха да избегнат всякакви недоразумения, като разяснят особеностите на фирмените регистрации в щата Делауеър. Metromedia, която инвестира в радио- и телекомуникации в цял свят, също е регистрирана в Делауеър. “Американците не познават този щат като офшорна зона. Те избират да регистрират там компании, защото Делауеър се слави с най-старото корпоративно законодателство и улеснени процедури. Освен това фирмите, които не развиват бизнес в Делауеър, не се облагат с корпоративен данък”, коментира вицепрезидентът на компанията Христо Грозев. Той обясни, че за чуждите фирми се предлагат всякакви улеснения, докато за американските компании се прилагат по-строги изисквания, затова за чужденците Делауеър е офшорна зона.
Такава тя се явява и за “Нюз корпорейшън”, защото компанията на Рупърт Мърдок е регистрирана в Австралия и в САЩ е нещо като чуждестранен инвеститор.
Въпросителни стоят и около фирмата “Зодиак ВН”, която участва в консорциума “Медиа бродкастинг сървисиз”, кандидатствал в двата конкурса за частна телевизия. “Зодиак ВН” се представлява от Кеворк Кеворкян, но е регистрирана в Англия и Уелс в началото на 1995 г. Липсва информация кой се крие зад учредителите й Company Directors Lumited и Temple Secreteries Limited.
В мъгла тъне собствеността на вестник “Стандарт” и спортните всекидневници “7 дни спорт” и “Планета спорт”. Мажоритарен собственик на “Стандарт” е офшорната компания “Ем Си Джи холдинг лимитед”, регистрирана в Кипър. Доскоро беше ясно, че зад нея се крият интересите на бившия собственик на “Мобилтел” Майкъл Чорни. Директор на офшорката беше финансистът на скандалния руснак Джоузеф Карам, а представител в България - адвокатът на Чорни Тодор Батков. “Ем Си Джи холдинг лимитед” притежава 50% от “7 дни спорт” и 51% от “Планета спорт”. Все още не е ясно дали офшорната компания е купена изцяло от новите собственици на “Мобилтел” - евреите Лев Левиев, Арон Мозес и Елиезер Фишман. Така собствеността на вестниците остава загадка.
Офшорни фирми присъстват и сред акционерите на някои кабелни оператори. Преди време например Мултигруп уж продаде дела си в телевизия “Глобо” на американска компания “Глобъл кейбъл аксес корпорейшън”, регистрирана във Вашингтон. По-късно се оказа, че новият собственик пак е бил Илия Павлов, защото той се подписа при продажбата на “Глобо” на “Кейбъл България”.
Приватизацията стана рай за офшорките
В закона за приватизация и досега си стои текст, че всеки кандидат-купувач е длъжен да попълни декларация за произхода на средствата си. Този текст обаче си остана пример за добри намерения на законодателите с нулев практически резултат. Заобикалянето на това изискване струваше на желаещите няколко хиляди долара, колкото са разходите по регистрацията на офшорна компания в Кипър, щата Делауеър или Британските Вирджински острови. Така на практика всеки кандидат-купувач с незаконни или необложени с данъци средства, както и тези, включени в списъка на кредитните милионери, или е собственик на фирма с отрицателен финансов резултат, можеше и все още може да участва в разпродажбата на държавна собственост. По време на разгара на приватизацията с офшорни компании през 1998 г. тогавашното ръководство на АП неколкократно признаваше, че няма нито бюджет, нито специалисти, които да правят подобни разследвания на никому неизвестни компании.
Влизането в графата “чужд инвеститор”, освен че заобикаля закона за приватизация в частта му за произход на средствата, предлага и много други удобства за купувача. Основното е, че продажбата на завода става незабелязано за АП и останалите регулативни органи, т.е. продава се само фирмата купувач, а не самите приватизирани активи. Използването на офшорна фирма е по-удобно и за залагане на активите на придобитата фирма пред бъдещите кредитори, тъй като приватизационният договор обикновено забранява препродажбата на приватизираните дружества.
Офшорката се оказа и най-лесният начин не само за приватизация, а при необходимата доза изобретателност - и за забавянето й. Класически пример за това е приватизацията на най-голямото хранително-вкусово предприятие в България “Захарни заводи” в Горна Оряховица, производител на над 1/3 от захарта в страната и голяма част от спирта за алкохолни напитки. Едно изпратено писмо от фирма с регистрация на американските Вирджински острови с мъгляви обещания за бъдещи инвестиции се оказа напълно достатъчно за забавянето на приватизационната процедура на завода. Той бе продаден едва през септември 2000 г., или три години след откриване на процедурата за приватизация. От тогавашното Министерство на промишлеността и от самото ръководство на фирмата тогава признаха, че вземат решението си без никаква информация за купувача. Въпреки това на следващото общо събрание на акционерите на завода представителите на министерството гласуваха за увеличение на капитала в негова полза и създаване на смесено дружество с никому неизвестната фирма с гръмко име Global US Consulting. Плащане на новите акции така и не дойде, заводът продължи да бъде държавен, което не му попречи да се забърка в сериозни нарушения на митническия режим.
Кипър е между най-големите чуждестранни инвеститори
Само през 1998 г. - пикът на малката и средната приватизация - статистиката отчита, че през кипърски фирми в България са влезли 109 млн. долара инвестиции, а общата сума от 1992 г. досега е над 230 млн. долара. Основната част от тях са от приватизационни сделки и портфейлни инвестиции, чак в края на 2000 г. бе регистрирана първата истинска инвестиция на кипърска фирма “ГлобалСофт”, която придоби две от най-големите български компютърни фирми.
Причините за масовото използване на кипърски фирми са класическото офшорно законодателство, липсата на часова разлика и най-вече спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане, смятат адвокати с опит в приватизационни сделки. Регистрацията на компания в Кипър се използва и за т.нар. данъчен мост, при който фирма от държава, която няма подписана спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с България, иска да инвестира, използва спогодбата на собствената си страна с Кипър, за да минимизира данъците си.
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между нашата страна и Кипър обаче беше денонсирана от Народното събрание в средата на миналата година. Мотивите за тази стъпка бяха, че спогодбата не защитава добре българските интереси, тъй като от полето на нейното действие не бяха изключени офшорните фирми, регистрирани в Кипър. Спогодбата позволяваше не просто избягване на двойното данъчно облагане, а избягване на каквото и да е облагане, тъй като в нея не се предвиждаше облагане на доходите при източника, тоест в страната, в която са получени. Така на практика стана възможно прехвърлянето на доходи както чрез фиктивни договори, така и чрез трансферни цени при износ на произведени в България стоки (прехвърляне на основната част от печалбата от дейността в юрисдикция с ниско или нулево данъчно облагане). Почти незабавно беше договорена нова СИДДО с Кипър, която беше ратифицирана от парламента в края на миналата година. Спогодбата е ратифицирана и от кипърската страна и действа от началото на тази година. Новата спогодба е по модела на ОИСР, тя не изключва офшорните фирми, но предвижда облагане на доходите при източника.
Сравнителна характеристика на най-известните офшорни центрове
По-големите приватизационни сделки с офшорни купувачи
Офшорно банкиране: обслужване на валутните операции и чуждестранните инвестиции на многонационалните компании; създаване на представителство на оншорна банка за предоставяне на административни услуги на офшорни инвестиционни фондове; “паралелни” банки - 100% контролирани от оншорната банка, но съществуващи като самостоятелни юридически лица
Офшорни корпорации/международни бизнескорпорации: компании с ограничена отговорност, които могат да се използват за придобиване и управление на други фирми, емисия на акции и облигации, създаване на сложни финансови структури. Могат да имат само един директор, в някои от тях съществуват акции на приносител. Разходите по създаването им са минимални, често се използват за управлението на инвестиционни фондове
Застрахователни компании: управление на рисковете и намаляване на данъците на нефинансови корпорации; презастраховане на определени рискове, поети от застрахователната компания майка и намаляване на общото ниво на резервите и необходимия капитал; презастраховане на катастрофически рискове, поети от презастрахователната компания майка
Специални инвестиционни инструменти: най-често се използват за емисията на ценни книжа, гарантирани с активи на фирмата, възползвайки се от изгодния данъчен режим; увеличаване на собствения капитал на банките
Данъчно планиране: физически лица могат да използват по-ниските данъци посредством схеми с участието на офшорни компании, тръстове и фондации, някои от които не са достъпни в страните, в които са резиденти; компаниите намаляват данъчните си задължения благодарение на вътрешнофирмените цени, издавайки фактурите на офшорните си представителства
Укриване на данъци и пране на пари: конфиденциалността и банковата тайна, която предлагат офшорните центрове, позволява да се избягва декларирането на активи и доходи пред данъчните органи и да се легализират средства, получени от незаконна дейност
Управление на активи и защита: физически и юридически лица от страни с нестабилна икономическа и/или политическа ситуация се подсигуряват срещу крах на финансовата и банковата система, девалвация на националната валута, конфискация на законно придобита собственост
Източник: Доклад на работната група за офшорните финансови центрове на Форума за финансова стабилност към Г-7, април 2000 г.
Вестник "Капитал"
били " големи="" деца="" ...="" width="194" border="0" height="143">
