(МАСОНИ И ЛОЖИ В БЪЛГАРИЯ-II. ВЕЛИКА ЛОЖА на старите, свободни и признати зидари на България -

8. Недялко Йорданов - писател, поет. (Доста учудващо, но именно заради неговите писания освободиха Даниела Терзийска, обвинена в убииството на собственото си дете, всъшност жертва на ДС, с цел запазване кабинета на мургавия вожд Иван Костов.);»>

Георги Ифандиев :**Бащата на партийния поет Недялко Йорданов е виден болшевишки деец, похарчен от своите.**Така по-рано бургаският „партиен славей” ползва привилегиите като син на активен борец против фашизма и капитализма. А след промените зае позата на човек с „ограбено детство”, чийто татко е ликвидиран от „мръсните” комунисти. По силата на някаква странна амнезия, като доста болшевики, стихоплетецът Недялко Йорданов също забравя собственото си активно членство в БКП. Както отказва да си спомни постовете, с които партията го е удостоила.

Запознати бургазлии нашепват, че по едно време е съвместявал пет наведнъж и всеки със солидна заплата. Захвърлил червения партиен билет в „тоталитарното минало”, авторът на партизанския opus communisticus „Любов необяснима” бърза да се нареди сред „демократите”. Déjà vu, както биха казали нашенци, живеещи в парижката селищна система – нещо вече виждано, познато. Ето какво му е написал един негов бивш съидейник и приятел, настоящият националкомунист, главният редактор на в. „Нова зора” Минчо Минчев:[16]

„Размислям се обаче над един удивителен факт. Веднага след 10 ноември 1989 г. от любимец на властта, ти, драги Недялко, оглави „хвърковатата чета на Андрей [Луканов]” – нали така наричаха АСО? Изяви се като главен критик на тоталитарния режим и като една от емблематичните „жертви” лично на Тодор Живков. Както се казва, ти стана барабанчик в похода на Горбачовско-Лукановската перестройка на БКП и България… По същото време заедно с убедения комунист-реформатор Стефан Цанев, струва ми се, прихванахте особен перестроечен вирус, заболяхте от пълна загуба на паметта за това какво сте писали и отстоявали като поетична позиция и манифестна същност. Обявихте се за либерали демократи, станахте трубадури на синята идея, активисти на промяната, която крачеше с широки крачки към… пропастта.

И все пак се налагат редица въпроси: поради какви причини ти, поета с партиен корен и героична партийна биография, ти, поправилия се блуден син на БКП и БСП, успя да станеш любимец на официалните идеологически институции, на правилните многотиражни издания.) ;»>

(Недялко Йорданов се репчи на премиера-16.02.11,Открито писмо до премиера: Ще промените ли своята политика? ;»>

Георги Ифандиев за Недялко Йорданов: „момче на всички времена”)

……………………………………………………………………………………………………
Синове:Недялко Недялков:собственик на Агенция Пик .
Недялко Недялков ( Георги Ифандиев: Недялко Недялков, който благодарение на своя баща,Недялко Йорданов,комунистически поет и на изумителния си „талант” отговаряше за… попфолка в откраднатия от Тошко Тошев и сие бивш общонароден, пардон – профсъюзен, вестник „Труд”;»>
Шеф на издателска къща “Ню медиа груп” и “Милениум”;»>
23 Юни 2011, Четвъртък -Недялко Недялков продаде своя дял от вестник „Уикенд”и го напусна, за да направи друг – „Ретро”. Сега, от началото на юли, той и новите собственици на „24 часа” и „Труд” – Любомир Павлов и Огнян Донев - стартират нов всекидневник – „България днес”;»>
в. „Ретро” на Недялко Недялков,изданието открито укорява правителството и министрите, които не заслужават да са във властта,„Ретро” особено нашумя и покрай порнографския скандал с Кеворк Кеворкян,Издателят Недялко Недялков изкара на светло порноафера с бившия агент на ДС, станала причина за последвалата война между двамата.;»>

кеворк кеворкян: синът на недялко йорданов ме измами! ;»>

ИСТИНАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА В. “УИКЕНД”;»>

Понеделник, 23 Август 2010-През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник „Уикенд”. Той го напусна, когато 75% от дяловете бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Но и до сега не признава за финансовото си участие в ”Галерия”.;»>

2012-09-18 - Гонят Недялко Недялков от “България днес”;»>

Георги Ифандиев: И как се случи така, че синът на Недялко Йорданов се нае с осъществяването на най-жълтия вестник у нас? Отделно от това този въпрос има и подвъпрос. На колко възлиза реализацията на подобен проект?… И как така, ти, Недялко Йорданов, си предпочитаният поет в коридорите на „Позитано”, а синът ти Недялко Недялков, като директор на в. “Уикенд”, заедно с Люба Кулезич, дъщерята на Титовия партизанин Кулезич,[18] сваля всяка седмица от власт и Георги Първанов, и Сергей Станишев, и все в услуга на Бойко Борисов.);

……………………………………………………………………………………………………
Асен Йорданов (съсобственик на сайта “Бивол”);»>

В.”Сега”,12 Юни 2002 - Син на поета Недялко Йорданов - Асен Йордановстава младежки лидер на НДСВ в Бургас !;»>

Наградата Leipzig Media Award беше връчена на Асен Йорданов в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
“България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.”
Това е заявил Асен Йорданов на пресконференцията след награждаването си. И допълва: “Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти.”
»>
ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ Е СЪБРАНА ОТ ИНТЕРНЕТ !

http://bg-mass-media.tumblr.com/post/42652525880

„Работата на журналиста е да изрича 100%-ви лъжи, да изопачава, клевети и ласкае под краката на Мамон и да продава страната и народа си за своя хляб. Вие го знаете, аз също го зная. Що за глупост е да вдигаме тост за независимата преса? Ние сме оръдия и васали на богаташите зад сцената. Те дърпат конците и НИЕ ТАНЦУВАМЕ.” – Джон Суинтън, бивш началник на отдел „Личен състав” на вестник New York Times в обръщение към свои колеги журналисти

Всички медии са негативни, лъжливи и неблагонадеждни. Когато получите някаква информация от телевизията, радиото, вестниците, списанията, училището или правителството, за това какво се случва по света, бъдете сигурни, че истината е противоположна на тази информация. Всички журналисти трябва да подпишат следната клетвена декларация: „Поемайки пълна търговска отговорност, аз заявявам, че това което твърдя е вярно – цялата и неподвеждаща истина”. Но защо да не разрешим на медиите да продължат да проституират, знаейки че това е единственото нещо което вършат? Такава им е природата. Нашето его харесва медиите; те са олицетворение на страха, който ни мотивира. Знаейки това можем да изберем да не се влияем от тях. Трябва да сте наясно, че повечето медии се контролират от няколко души. Бъдете проницателни. Защо ни се предлага тази информация? Каква е истинската цел? Дали това не е класически пример, на проблем-реакция-решение? Дали те не създават проблем, за да реагираме и търсим начини за решаването му и след това да ни предложат своето решение? „Решението” е това, което те първоначално са искали.Мери Елизабет Крофт

неделя, 28 ноември 2010 г.

Иван Бунков,:не смятам,че са свободни медиите в Българияглавен редактор на вестник „Нов живот"-Кърджали

Иван Бунков: Признанието на колегите е може би най-голямото признание

27 ноември 2010

По време на тази криза, която съществува в обществото и на медийния пазар- признанието на колегите е може би най-голямото признание, което може да съществува. Това, че колегите са ме избрали е голяма оценка за мен и за колектива. Това каза главният редактор на вестник „Нов живот"-Кърджали Иван Бунков, който получи наградата на СБЖ за принос за духовното развитие на Източнородопския край.

Интервю на Юлия Тороманова,
Информационна агенция КРОСС

Получихте награда за принос за духовното развитие на източнородопския край. Какво означава тя за Вас?

По време на тази криза, която съществува в обществото и на медийния пазар- признанието на колегите е може би най-голямото признание, което може да съществува. Това, че колегите са ме избрали е голяма оценка за мен и за колектива. Защото ние сме огледало на тези към които сме насочили. все пак може да се каже, че има будна публика.

Как оцелява един регионален вестник в днешно време?

Много гъвкаво с много политика, като се стремим да се харесваме и на рекламодателите и на читателите, което е ходене по въже. Въпреки това ние сме единствения регионален вестник, който не сме съкратили още нито един човек. Много трудно е. Надявам се вече да излизаме от кризата. Оцеляваме благодарение само на това.

Оптимист ли сте за бъдещето на българската журналистика?

Оптимист съм дотолкова доколкото няма празно място. Ако ние не я направим тази журналистика, ще я направят други. Смятам, че хората от моето поколение имаха възможност по едно време да се усетят и да вземат нещата в свой ръце. Просто не бива да остават на това, което са научили дотук. Те просто трябва много бързо да се мобилизират. Затова тази година сме организирали курс по компютри, защото е по-добре да се мине през една модернизация и това ще помогне много бързо да се ориентираме в пространството. Ние ще успеем като приобщим по-големи територии и потърсим нови адресати между читателите.

Наскоро имаше форум за свободата на словото в медиите. Вие смятате ли, че медиите в България са свободни и има свобода на словото?

Категорично не смятам, че са свободни медиите. Те са свободни дотолкова доколкото е свободен техния главен редактор или техният главен издател, а той е свободен относително, защото икономически е принуден да се съобразява с много неща. Аз съм освен главен редактор на в-к „Нов живот" съм и председател на Асоциацията на регионалните медии в България и тази тема почти винаги стои пред нас, затова искаме да променим нещо в най-високо ниво. да се вземат примери от Гърция, Турция, съседните на нас страни, където има много по-добър статут на журналиста и е икономически много по-добре поставен.

Смятате ли, че журналистът е достатъчно уважаван в България?

Не. Той не е уважаван, защото няма статут. На него му определят мястото, а зад него няма никого, никой, нищо. Няма нито заплата, нито власт.

Смятате ли, че един ден ще успеем да постигнем едно друго ниво в медиите и в свободата на словото?

Смятам, че това може да стане когато вестниците започнат да се издават от хора, които са само вестникари и няма никакъв друг интерес освен да бъдат вестника, а не да бъдат вестниците издания на хора, които чудят какво да правят и как да постигнат някакви други корпоративни интереси. Не трябва да има и чак такава свобода, в която да не е известно кой, докъде и как отива.

крос / Mass media