(МАСОНИ И ЛОЖИ В БЪЛГАРИЯ-II. ВЕЛИКА ЛОЖА на старите, свободни и признати зидари на България -

8. Недялко Йорданов - писател, поет. (Доста учудващо, но именно заради неговите писания освободиха Даниела Терзийска, обвинена в убииството на собственото си дете, всъшност жертва на ДС, с цел запазване кабинета на мургавия вожд Иван Костов.);»>

Георги Ифандиев :**Бащата на партийния поет Недялко Йорданов е виден болшевишки деец, похарчен от своите.**Така по-рано бургаският „партиен славей” ползва привилегиите като син на активен борец против фашизма и капитализма. А след промените зае позата на човек с „ограбено детство”, чийто татко е ликвидиран от „мръсните” комунисти. По силата на някаква странна амнезия, като доста болшевики, стихоплетецът Недялко Йорданов също забравя собственото си активно членство в БКП. Както отказва да си спомни постовете, с които партията го е удостоила.

Запознати бургазлии нашепват, че по едно време е съвместявал пет наведнъж и всеки със солидна заплата. Захвърлил червения партиен билет в „тоталитарното минало”, авторът на партизанския opus communisticus „Любов необяснима” бърза да се нареди сред „демократите”. Déjà vu, както биха казали нашенци, живеещи в парижката селищна система – нещо вече виждано, познато. Ето какво му е написал един негов бивш съидейник и приятел, настоящият националкомунист, главният редактор на в. „Нова зора” Минчо Минчев:[16]

„Размислям се обаче над един удивителен факт. Веднага след 10 ноември 1989 г. от любимец на властта, ти, драги Недялко, оглави „хвърковатата чета на Андрей [Луканов]” – нали така наричаха АСО? Изяви се като главен критик на тоталитарния режим и като една от емблематичните „жертви” лично на Тодор Живков. Както се казва, ти стана барабанчик в похода на Горбачовско-Лукановската перестройка на БКП и България… По същото време заедно с убедения комунист-реформатор Стефан Цанев, струва ми се, прихванахте особен перестроечен вирус, заболяхте от пълна загуба на паметта за това какво сте писали и отстоявали като поетична позиция и манифестна същност. Обявихте се за либерали демократи, станахте трубадури на синята идея, активисти на промяната, която крачеше с широки крачки към… пропастта.

И все пак се налагат редица въпроси: поради какви причини ти, поета с партиен корен и героична партийна биография, ти, поправилия се блуден син на БКП и БСП, успя да станеш любимец на официалните идеологически институции, на правилните многотиражни издания.) ;»>

(Недялко Йорданов се репчи на премиера-16.02.11,Открито писмо до премиера: Ще промените ли своята политика? ;»>

Георги Ифандиев за Недялко Йорданов: „момче на всички времена”)

……………………………………………………………………………………………………
Синове:Недялко Недялков:собственик на Агенция Пик .
Недялко Недялков ( Георги Ифандиев: Недялко Недялков, който благодарение на своя баща,Недялко Йорданов,комунистически поет и на изумителния си „талант” отговаряше за… попфолка в откраднатия от Тошко Тошев и сие бивш общонароден, пардон – профсъюзен, вестник „Труд”;»>
Шеф на издателска къща “Ню медиа груп” и “Милениум”;»>
23 Юни 2011, Четвъртък -Недялко Недялков продаде своя дял от вестник „Уикенд”и го напусна, за да направи друг – „Ретро”. Сега, от началото на юли, той и новите собственици на „24 часа” и „Труд” – Любомир Павлов и Огнян Донев - стартират нов всекидневник – „България днес”;»>
в. „Ретро” на Недялко Недялков,изданието открито укорява правителството и министрите, които не заслужават да са във властта,„Ретро” особено нашумя и покрай порнографския скандал с Кеворк Кеворкян,Издателят Недялко Недялков изкара на светло порноафера с бившия агент на ДС, станала причина за последвалата война между двамата.;»>

кеворк кеворкян: синът на недялко йорданов ме измами! ;»>

ИСТИНАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА В. “УИКЕНД”;»>

Понеделник, 23 Август 2010-През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник „Уикенд”. Той го напусна, когато 75% от дяловете бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Но и до сега не признава за финансовото си участие в ”Галерия”.;»>

2012-09-18 - Гонят Недялко Недялков от “България днес”;»>

Георги Ифандиев: И как се случи така, че синът на Недялко Йорданов се нае с осъществяването на най-жълтия вестник у нас? Отделно от това този въпрос има и подвъпрос. На колко възлиза реализацията на подобен проект?… И как така, ти, Недялко Йорданов, си предпочитаният поет в коридорите на „Позитано”, а синът ти Недялко Недялков, като директор на в. “Уикенд”, заедно с Люба Кулезич, дъщерята на Титовия партизанин Кулезич,[18] сваля всяка седмица от власт и Георги Първанов, и Сергей Станишев, и все в услуга на Бойко Борисов.);

……………………………………………………………………………………………………
Асен Йорданов (съсобственик на сайта “Бивол”);»>

В.”Сега”,12 Юни 2002 - Син на поета Недялко Йорданов - Асен Йордановстава младежки лидер на НДСВ в Бургас !;»>

Наградата Leipzig Media Award беше връчена на Асен Йорданов в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
“България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.”
Това е заявил Асен Йорданов на пресконференцията след награждаването си. И допълва: “Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти.”
»>
ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ Е СЪБРАНА ОТ ИНТЕРНЕТ !

http://bg-mass-media.tumblr.com/post/42652525880

„Работата на журналиста е да изрича 100%-ви лъжи, да изопачава, клевети и ласкае под краката на Мамон и да продава страната и народа си за своя хляб. Вие го знаете, аз също го зная. Що за глупост е да вдигаме тост за независимата преса? Ние сме оръдия и васали на богаташите зад сцената. Те дърпат конците и НИЕ ТАНЦУВАМЕ.” – Джон Суинтън, бивш началник на отдел „Личен състав” на вестник New York Times в обръщение към свои колеги журналисти

Всички медии са негативни, лъжливи и неблагонадеждни. Когато получите някаква информация от телевизията, радиото, вестниците, списанията, училището или правителството, за това какво се случва по света, бъдете сигурни, че истината е противоположна на тази информация. Всички журналисти трябва да подпишат следната клетвена декларация: „Поемайки пълна търговска отговорност, аз заявявам, че това което твърдя е вярно – цялата и неподвеждаща истина”. Но защо да не разрешим на медиите да продължат да проституират, знаейки че това е единственото нещо което вършат? Такава им е природата. Нашето его харесва медиите; те са олицетворение на страха, който ни мотивира. Знаейки това можем да изберем да не се влияем от тях. Трябва да сте наясно, че повечето медии се контролират от няколко души. Бъдете проницателни. Защо ни се предлага тази информация? Каква е истинската цел? Дали това не е класически пример, на проблем-реакция-решение? Дали те не създават проблем, за да реагираме и търсим начини за решаването му и след това да ни предложат своето решение? „Решението” е това, което те първоначално са искали.Мери Елизабет Крофт

понеделник, 16 май 2011 г.

Извънземен травестит от ГЕРБ забременил хайлайфа?!

Лепкаво, тъпо, махленско

Български гадории

В редакционния ни блог Явор Фингаров днес громи булевардизацията на българските медии. Заради свободата на словото редакторът оставя текста му в оригиналния вид, макар че не споделя всички негови оценки.

Човек и добре да живее, влиза в мол. Какъв ли хормонален дисбаланс ме накара да направя това, не зная. Разглеждах хората, витрините. Неочаквано се озовах в едно приятно местенце: магазинче за вестници, списания, цигари и дребни десерти. Навярно под влияние на приятната си изненада от този оазис в утробата на мола реших да се снабдя с информационния избор на народонаселението. Грабнах най-известните заглавия от първа линия. Това се чете. Купих си "Галерия", "Уикенд", "Торнадо", "Телеграф", "Стандарт" и "Монитор". Всичко това за 4 (четири) лева. Българската журналистика е евтина. След това седнах в едно лъскаво и злокобно заведение и се зачетох.

Какво щях да правя, ако не знаех, че Първанов си скубе веждите? "Торнадо" информира още, че ароматизиращите борчета с лика на Бойко и Тато са хит сред бакшишите. Срещам и любимия си вид заглавие - безподложното: "Крият масов кьотек между хора на Дал и Сокола". Да ти настръхнат косите направо. В най-добрите традиции на разследващата журналистика е и материалът "Супермаркет уби депутатското кюфте". От него разбирам, че народните избраници се оплакват от киселини заради манджата в стола на НС. От обществен интерес е и материалът "Преслава пази цици с йод от радиацията". Надзагалвието е "Фолкошима". Еха!

Да ти се доповръща!

Под, над и около пъпа на Алисия

Вестник "Уикенд" обещава да ме просветли коя е жената, дето Мишо Бирата умрял върху нея. Преди да достигна до така важната информация обаче се спирам на "световния феномен", нещо нечувано, а именно, че Ванга се е преродила в 7-годишната французойка Каеде Убер. Тъкмо се бях притеснил, сега ми олекна, изпих чаша бира от вълнение. А пък Мишо Бирата издъхнал върху състоятелна бизнес дама от Берковица. На фотографията - обикновена женица, снимана в гръб, очевидно на ескалатор, в мол може би.

Четейки нататък, светът ми постепенно се преобърна. Научих, че: първо - Тони Димитрова дебелее от болест, и второ - Наталия Гуркова заприличала на урод. Проблемите на скучния тв-пейзаж скоро ще са минало, защото Албена Вулева се завръща и вече не хапе, което щеше да бъде наистина прекрасно, ако радиоактивната риба от Фукушима не дойде у нас. Трябва да спра сушито.

Вестник "Галерия" крещи от първата си страница, че журналистът от "Уикенд" Димитър Златков е зависим от кокаина и тормози адвокатката Миглена Димитрова, защото го нарекла "кокаиново лайно". Материалът е издържан стриктно според световните стандарти за добра журналистика и представя една-единствена гледна точка, при това оценъчно и леко истерично. Рекламата и редакционното съдържание масово се преплитат като влюбени травестити, но какво значат тук някакви си принципи. Става ми малко тъжно за Коцето Калки, в кратка дописка се информирам, че той непрестанно се тъпче със суши. Човекът сигурно не е чел "Уикенд". "Галерия" ми предлага да позная дали съм урочасан. На този етап зная, че съм, защото вече твърде дълго време отделих на този вестник.

В "Телеграф" научавам, че фолкбар сее зарази. Освен това спипали двама ловили калкан. Истински потресен оставам от статията на последната страница: за дядо, който блудства с 12-годишната си внучка. Безочливо, цинично, твърде картинно и просташки описано: не информация, а по-скоро наръчник по приложна педофилия.

Във формулировките има нещо гнило. Усеща се лепкавостта. Често няма подлог. Първо лице множествено число предава една типично българска, нашенска обреченост. Махленският език, на който се пише, е силна метафора за състоянието на обществения живот. "Болна се метна от 10-тия етаж", "Ромео подпали квартира", "Лоутън, БТР и Цонко пак посрещат изгрева". Подарък за бала стана ковчег, пък Живка от Перник търка наровете в Сливен. Наистина ли е толкова безпросветен читателят?

На целия този фон "Монитор" ми се струва почти като "Гардиън". По-малко цветове, относително адекватно оформление. Бързо обаче и тук се появява отново цялата безподложна обреченост. И първото лице множествено число, естествено. Общественият интерес очевидно включва и информацията, че "Стройна МанИкенка пристава на Митьо Пищова". Но поне има парчета за култура, поне има международни новини в цели 5 страници (с което международно-новинарските страници за всички вестници станаха общо 10). Неволно бях започнал да ги броя заради изначалното ми съмнение, че за повечето редакции в България събития по-далеч от пъпа (или малко по-надолу) на Алисия просто не се случват. Започнал да губя интерес, бързо се отдадох на тягостни мисли. Затворих вестниците. Затворих ги.

Извънземен травестит от ГЕРБ забременил хайлайфа?!

Медии или боклук?

Ужасяваща е тоталната липса на вкус! Толкова низмено, толкова сведено до най-ниската възможна гледна точка, до хоризонта на тракториста. А медиите май трябваше да възпитават... В световен мащаб, казват, печатните издания ще се спасят благодарение на носещата си колона, заради която клиентите остават лоялни. Това са коментарите и анализите. Точно там в българските издания е като в запустяла кръчма. Задушно и мирише на вкиснало.

Слабо, беззъбо и тъпо. Всичко предадено чрез безброй клиширани скудоумия и най-гнусни евфемизми. Коментари неутрални и за това ненужни. Анализи, които не анализират, а просто хабят хартия. Само булевардност. При това не като тази на вестник "Сън", която (понякога) разобличава корумпирани политици. В България такава няма. А материал – дал Господ! Със самолет да прелетиш над републиката, начаса на илюминатора ще се лепнат десетина най-изтънчени гадости. Но това изобщо не е приоритет. Приоритет е новината, че "май" някой от т. нар. "хайлайф" бил забременял от извънземен травестит, гласоподавател на ГЕРБ. Парад на глупостта...

Докато си мисля, единият вестник падна на земята и се разтвори. Заглавието беше "Къде да изцерим душите си на Възкресение"... Няма къде. Това е всичко.

В Австрия за дума на годината 2010 година беше избрана "Fremdschämen". (Немският език е уникален, заради това, че всеки може да си измисля думи, да вкарва в тях цели изречения, и то без да греши.) Та "Fremdschämen" описва онова чувство, което човек изпитва, докато наблюдава как друг човек извършва срамни и глупави неща, излага се, без сам да осъзнава това. Тоест, ти се срамуваш заради него. Това изпитвам и аз, докато чета българската преса.

Автор: Явор Фингаров, Редактор: Александър Андреев

дв / Mass media